Алоне, ти имаш естествена дарба да усещаш важните работи - това означава да се променя изцяло, още от корените си.


Това е просто удивително. Именно до това са достигнали първите възстановили се алкохолици, както и специалистите и именно в това е целта на Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм:

Удивлението не е в това да го разбереш.
Човек, определено разбира много неща, но малко приема, още по-малко може да промени в самия себе си.
Има ли хора, който са променили сам себе си?
мисля, че алкохола е просто външна изява на твоето аз, която в организма ти, поради несъвместимост на органично ниво променя психиката ти / по-точно я изостря или притъпява/ към определени неща.
С алкохол или без алкохол, човек е същия /може той да не се познава добре/.
Друг е въпросът, когато се отключат и други допълнителни органични и психични настройки и станеш неконтрилуем.
По този въпрос си спомням биографичната книга на Рей Чарлз, когато е бил в клиника за детоксикация от наркотици.
" моят организъм трудно привиква и става зависим и това беше моето спасение"
Аз с горепосоченото не мога да се "похваля". Винаги съм знаела, че лесно привиквам /въпреки, че съм имала непоносимост и към цигари и към алкохол/, обаче зная, че откажа ли се и отнова почна, няма да мога никога да се откажа.
Имам чувството, че организмът ми е устроен така, че ако му отнемеш нещо, все пак може да се "съгласи", но ако пак му го дадеш той започва да го консумира и складира за резерви, дори и да е отрова.
Лошото е, че не се отнася само за алкохола, а и за всичко друго.
Важи и при много хора.
Зависимостите са страшно нещо, може би защото произтичат от психиката на хората /няма значение коя зависимост/ и след това се връщат отново там с добавка цялостен разрушен организъм.
Не по-лошото за мен е и че на мен алкохола ми действа като успокоително.
Много хора ги възбужда и стават агресивни, докато аз се успокоявам и не се дразня от нищо т.е. всичко ми е безразлично и накрая се наспивам и то безпаметно.