Чувството на безпокойство и нервност ми е толкова познато. Бях се превърнала в кълбо от нерви, всички в къщи ми пречеха , на работа все ми пречеха въобще всичко и всички ме дразнеха. Опитвах се да променя хората около себе си, ситуациите и всичко. Егото ми стоеше над всички. Жажда за непрестанен контрол и когато нещо не се получаваше така както аз искам то тогава избухвах. В къщи летяха дрехи, обувки крясъци и писъци, треперих от яд и нерви, докато не се предодах, разбрах че единственото нещо което мога да променя е себе си. Колкото и да се боря срещу другите това не ми ми помогаше, не ме направи по щастлива а просто ограбвах човека срещу мен , опитвах се да го окова във вериги и това не ми донесе покой.Не мога да променя друго човешко същество, Не съмнено се бонтуваше винаги когато го настъпвах. Развихряше се още по голяма криза. Това което мога да направя е да променя или да действам да променя себе си и своето мислене. На мен в такива моменти ми действа молитвата за смирение:
Господи дай ми смирение да приема нещата които не мога да променя, дай ми смелост да променя нещата които мога, дай ми мъдрост да прозря разликата между едните и другите и нека бъде твоята воля , а не моята. Амин !