Първата крачка според мен е направена и ако искаме да продължим трябва да направим и следващата стъпка. Няма незъвможни неща стига да поискаме. Помня моята първа сбирка - ръцете ми бяха потни, треперих цялата и исках просто да седя и никой да не ме закача, да не ме пита да не ме забелязва дори. И никой не ме притесняваше, никой не ме насилваше напротив срешнах хора които искаха единствено и само да ми помогнат . Благодаря на всички приятели от АА които ми подадоха ръка за да мога днес да съм усмихната ...