|
Тема |
Re: Как стигнах до тук?! [re: Снежана Кръстева] |
|
Автор |
pocahontas1 (непознат
) |
|
Публикувано | 02.06.11 15:44 |
|
|
Здравей, не се чуди как си стигнала до тук. Аз имам обяснение, но то едва ли ще ти помогне. Истината е, че преди две години аз също стигнах до тук. Никога не съм ежала в болница. Давам вид на човек, който се справя с всичко. Докато балонът не се спука. На 27.06.2009 г. спрях да пия. Не вярвах, че е възможно. Не вярвах, че нещо ще се промени. Не вярвах, че аз ще се променя. Не вярвах, че съм психологически и най-вече психиатрически годна за оцеляване биологична единица. Чудото се случи на мен. Може да се случи и на теб. Стига да го пожелаеш. Аз не се справих сама. Помогнаха ми. Ако искаш направи го като мен.
Един приятел - алкохолик, който срещнах - ми каза - ще бутаме една стена. Ще я бутаме цяла година ако трябва. Няма да бутнем стената. Но ти ще заякнеш. Аз не му вярвах. Просто се доверих. Всъщност - имах два варианта - или да му повярвам, или да вляза в лудница, за да ме вържат. АЗ - дето си мислех, че няма друг господ, освен АЗ. Доверих се на някакви си там, дето се наричаха алкохолици и, за мое голямо очудване, бяха хем трезви, хем не приличаха на клошари.
Бъди благословена и ПРОСТО ГО НАПРАВИ, БЕЗ ДА ГО МИСЛИШ. НАЙ ТЪМНО Е ПРЕДИ ИЗГРЕВА - НЕ ЗНАМ ДАЛИ ЗНАЕШ. ТОВА Е НАЙ ТЪМНАТА ЧАСТ ОТ ДЕНОНОЩИЕТО. ПОСЛЕ ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО ...
Оставила съм ти лична бележка със скайп. Редактирано от pocahontas1 на 02.06.11 15:59.
|
| |
|
|
|