Не не пих, въпреки, че вечерта имах много тежко време, не с алкохола.
Ще прегледам темата, която си пуснал.
Казах си, просто няма да стане по-добре, а по-лошо, въпреки, че не виждам по-лошо. Поне, да си умра като човек.
Достатъчно се борех, да променя нещата, не успях, но поне се опитах.
Сега просто трябва да ги приема. Мисля, че ги приех, не още, но това е.
Мисълта "да промениш нещата , които можеш и приемеш тези, които не можеш и мъдростта да правиш разликата между двете" ми харесва, но аз не съм била никога човек на примирението.
Поне се опитах да се боря, но трябва да приема нещата, които не мога да променя, в противен случай края е известен.