"продължавам да удържам фронта, но никак си нямам доверие"-лично на мен ако ми се налагаше да удържам фронта без помоща на Висшата сила за която се говори в АА ,така както аз я разбирам,още в този миг щях да съм се "порязъл" ама
здраво.
"Със сигурност съм готова да отида на сбирка (но не ми се иска да говоря)"-от първия ми контакт с АА( написах писмо и получих отговор)измина около година време,докато събера смелост и прекрача прага на клуба където провеждаме сбирките.През тази година само пиех,сам,на умиране,лежах на един диван и се наливах всеки ден,без почивка,нищо друго не ме интересуваше,нищо друго не правех,единственото ми излизане от къщи бе за да си намеря алкохол ,ама и това усилие ми струваше страшно много.За физическата болка няма да говоря-то глава,крака,черни,дробове,бъбреци,мозъци-всичко вече беше на кайма,ама това се трае,душевната болка само истински алкохолик може да я усети,тя е страшна.Ми стиснах зъби и го прекрачих тоя праг.Първите няколко месеца не говорех нищо(и никой не ме караше),нещо бях загубил дар слово,то аз не знаех на коя планета съм,пък и да говоря.Прекрачвайки тоя праг направих единственото смислено нещо в живота си,сега съм на 38 години.Благодаря на Бог и на АА,че изобщо съм жив и днес не съм пил алкохол и не ми се пие и мога да споделя тези няколко реда с някой друг.