Започвам малко да се повтарям,но наистина ви благодаря,че ви има.Доста ме плаши мисълта,че мога да се предам и всичко да започне отначало.Засега,единственото,което ме успокоява е,че не искам да го мисля,никой не може да знае какво ще се случи утре или след две седмици,по-важно ми е днес да не пия. Останах много приятно изненадана снощи-найстина на никого не направи впечатление ,че пия сок от портокал:). Имам един въпрос,но се надявам да не прозвучи нагло и самонадеяно-възможно ли е да се ориентирам в някакъв срок,колко би могла да бъде физическата абстиненция? Днес се чувствам добре,може би съм малко напрегната,но не е кой знае какво-за довечера се притеснявам,но така или иначе ми се иска само тази вечер да не пия. Относно близките ми,засега предпочитам да не споменавам нищо.Все пак това е болест и не ми се иска,накой да ме убеждава или разубеждава в нещо. В този момент само аз мога да (не)реша да си извървя пътя. Много съм благодарна,че мога да споделя с вас,нещата, кото ме тревожат,също ми харесва ,че споделяте с мен и научавам супер полезни неща(включително иза шоколада).с ваше позволение,искам да поблагодаря още малко: Благодаря,че светът е толкова красив. Благодаря,че съм такава,каквато съм. Благодаря,че днес е вече 5ти ден,откакто не съм близвала алкохол.