Мила tasartir,
Този път съм по-ядосана на тези около теб.
Искали да ти помогнат...Една сюрия народ, къщата пълна с алкохол, публика се домъкнала да гледа как се справяш...Сега разсъждавам като пиещ алкохолик, а съм трезва, но помня кристално ясно как беше при мен.
Това, което казвам е само мое мнение.
Колкото повече близките го натискат да спре, толкова по-силно е разрушителното желание на алкохолика да пие и да се дъни, да ги разочарова. Това е неговата наказателна акция. (Вероятно по този начин ги обвинява за дереджето, до което са го довели както той смята вътрешно, не знам.)
Когато зависимостта на алкохолика е превърната в спектакъл за семейството той играе ролята си брилянтно. Виновникът за фамилния дискомфорт е посочен с пръст, порицан, изпратен за лечение - с една дума всичко е направено както трябва. Разяждащото чувство за вина го е накарало да се покае и да обещае, че да, този път наистина край. След един месец „страшният съд” със спокойна съвест се произнася - хайде сега да видим взел ли си е провинилият се бележка. На мило семейно тържество с алкохол на масата...Какво ще направи алкохоликът ли? Мисля, че на всички е известно - ще се напие. Тайно, след вечерята, с алкохола, донесен послучай изтрезвяването му. После ще повръща явно, защото няма как да се скрие.
Помня как много гордо се похвалих на майка ми, че вече ходя на АА и съм спряла. После на някакво парти у тях с много хора здраво си сипвах червено вино. На първата чаша й казах, че само ще се чукна с гостите, да не се притеснява. Нататък вече нищо не й казвах, а продължавах да си наливам. Помня ужасения й поглед от другия край на масата, но това кой знае защо изобщо не ме спираше. Помня и как не е имало случай след тежък разговор с нея как ще престана да пия и да, положението вече е много сериозно и веднага след като излезех от тях си купавах бомбичката и си я пиех по пътя към вкъщи с "ясната" мисъл, че вече е крайно време да прекратя това наливане и да спра да причинявам болка на близките си.
Начинанието "придобиване на трезвост" е със съмнителен ефект, когато се прави под натиск и "за да се спре тоя тормоз на близките". Алкохоликът прави известно време това, което другите очакват от него. Но зловещият режисьор рано или късно си казва думата и трагедията пак си е същата. Варира само броят на действията. Иначе и началото, и краят са ясни, защото алкохолизмът е болест - коварна, прогресираща, нелечима, неподатлива на "чуждо мнение".
Казваш, че го знаеш, защото всички ти го повтаряли, ще го повторя и аз – трабвя да спреш заради себе си, не заради другите.
Това е твоят „моноспектакъл” на живот и смърт. Няма други действащи лица. Нито суфльори, нито клакьори. Или спираш да пиеш и навираш режисьора в кучи г-- зад кулисите, или изиграваш под негово ръководство последната сцена с финална реплика „Останалото е мълчание”...
Резултатите от зачестилите пробиви са два.
Надявам се да се приближаваш към твоята „точка на пречупване”. Вярвам, че е така и ще успееш. Не спирай да опитваш. Но с алкохол и гости у дома е много трудно.
Прегръщам те.