Благодаря ти много за окуражителните думи, имах нужда. Майка ми се е предала и не вярва, а аз и нищо вече не обещавам. Криво ми е заради родителите ми най-вече, а всички казвате, че трябва заради мен самата да спра. А толкова (измамно, знам) хубаво ми е като си пийна - щастлива съм, спокойна, весела, не се страхувам и притеснявам от нищо... трудно се живее иначе, но може би разглезени хора като мен. Пак ще опитам, разбира се, но на колко ли опита имам право, преди да загубя всичко?