Хубаво е да си спомня защо аз исках да спра да пия, защото когато го забравя и става лошо. Толкова исках да спра да пия. След всяка издънка от моя страна обещавах и давах всякакви клетви, молех, плачех, срамувах се. Живота ми стана истински кошмар. Живеех за миговете в които съм сама, свободна от погледи за да се обърна към така добре познатия ми алкохол, който ми даваше всичко от което имах нужда - сила, смелост, вяра и всичко ...., докато не се изгубих. Скрих се от света, неможех да се грижа за семейството си, детето си, не можех да отида на работа, не можех да се съсредоточа в нищо умирах ден по ден. Живота стана ад нито можех да пия, нито можех да не пия ....