''А всъщност много ми е болно...
И плача...
Не знам защо ме тегли тук да се изповядвам?
И се чудя какво търся тук?
Дали помощ и подкрепа?
Дали опит и споделяне?
Какво ме задържа тук?!''

Болно ти е и плачеш, защото си пила, Еми. Аз като пия изпадам в такива мелодраматични-сълзливи истерии, хълцам и се жалвам и се чувствам най-неразбраната и нещастна на света и как никой не ме разбира. А никой не ми е длъжен с нищо дефакто. Така се е случило със сбирката, кофти, но и тепърва ще се случва. Не е повод да пиеш, знаеш, че ако не е това, друг ще си намериш лесно, това да е проблема.
Форумът си е подкрепа, и опит, и споделяне и черпене на информация, всичко. Вярно, като цяло не е много активен, но все пак е нещо. Аз всеки ден по няколко пъти го проверявам, чета редовно историите на препатилите и се радвам, че го има.
Не са много местата, където да можем да се изповядаме. Аз досега го правих при психолога, който посещавах и беше добре. Но скоро се прибирам в познатата-непозната обстановка и се надявам да няма пробив.
Вчера ми мина през акъла да пийна тайно малко червено вино, има на балкона до стаята ми една тубичка, направо ми се напълни устата с лиги, но после си казах - за първи път от толкова години имам почти месец трезв период. Не мога с лека ръка да си ги жертвам тези дни. Два-три лесно ги прежалвах, но сега ми се досвидяха и не пих. И съм щастлива и се моля за сили да продължа, за да живея и да запазя семейството си и спокойствието на родителите си. Има толкова много неща, заради които си заслужава да не пием, Еми. Сещам се за некролозите наоколо, за тъгата в очите на майка ми, за малкият ми син, който ме е подкрепял докато повръщам от препиване и който е стоял гладен и по пижама безброй сутрини, когато не съм могла да стана от леглото... не искам да си спомням, а трябва, за да не стане пак това, както и други страшни неща, които се случиха.
Психологът каза да не се боря с алкохола, никога няма да победя.
Опитай пак, Еми, не се отчайвай и не се предавай, на всеки се лсучва пробив, рецидив, но ако се натрупат много човек се отчайва и си казва - ето, от мен нищо не става, не мога и се пуска по нанадолнището. Недей, много сме, силни сме, ще успеем. Прегръщам те.
Както казваше Харакири - Господ не ни е създал за да пием. Това е сигурно!!!