Говорих днес и с психолога за Серопрам-а. Съгласен е, че поне година трябва да го пия, понеже се получавало някакво натрупване на психическа основа в организма и само чрез лекарствата можело да се освободи.
Все пак на своя глава решавам да не го пия.
tasartyr, моля те да помислиш малко, преди да вземеш такова радикално решение. Ти си още в самото начало, а алкохолизмът е такава коварна болест, че човек не може да се справи сам с нея, трябва му помощ, трябва му някаква патерица, на която да се облегне, иначе след няколко крачки ще падне отново. Щом си потърсила лекарска помощ, довери се на лекаря, изкарай малко време без алкохол, и после постепенно спри и всичко останало. Но го спри тогава, когато имаш на какво да се облегнеш.
Аз си спрях на своя глава антидепресантите, и то точно Серопрам, но имах на какво да се облегна, имах групата, имах приятелите си от АН и от АА и имах огромно желание да се науча на трезвен живот. Преди това спирах алкохола, транквилантите, антидепресантите и каквото още там беше, но винаги безуспешно, и винаги се връщах към тях, рано или късно. След като спрях всичко, депресиите се връщаха в живота ми, но се научих да се справям с тях без помощта на лекарствата. Сега, шест години оттогава, от депресивните ми състояния са останали някакви си настроения, които минават до часове. Но преди не можех дори да стана от леглото, имах чувство че тежа тонове и всяко движение ми костваше нечовешки усилия. Но, пак повтарям, за да ме остави депресията, трябваше да мине време, защото в началото на възстановяването ми и без лекарства тя си беше толкова силна и толкова дълга, колкото и с лекарства. Трябва ти много сила, много увереност и отново помощ отвън, за да се справиш. Имаш ли ги? Моля те, увери се първо че ги имаш, че имаш на какво да се облегнеш, и едва тогава се пусни и тръгни напред. На нас, зависимите, ни е много трудно да се доверим на някого, да изчакаме търпеливо резултатите, да се насладим на пътя си напред. За къде бързаш?
Усмихни се, има изход.
|