|
Здравейте,
Преди да започна да пиша,прочетох всичко написано от Вас в този клуб.Четох много дни,от начало,от края,селективно.,четях и препрочитах ,анализирах,повтавях си на глас,водех си бележки,почивах си няколко дни и пак се връщах от начало.Искам да науча всичко за тази болест,искам да помогна на най -близкия човек в живота ми.Съпруга ми е на 51 години и е алкохолик.Интелигентен ,образован,контактен, забавен и мно
го емоционален. Около него всички се чувстваха добре,живота ни беше интересен,имахме нашите тръпки,децата отлетяха за чужбина и останахме двамата сами.Имаме си всичко необходимо,прекрасен дом,чудесни приятели .Преди няколко години той смени бизнеса си -лятото работеше,а през другото
време почиваше и така се започна.Месеци на ред пред компютъра с чаша в ръка.Уж само винце...Първо започна тремора,забравянето,сънливостта,вариране на кръвното налягане,криенето ,замяната на сутришното кафе с вино и накрая след няколко дни ограничение-припадък.Съпругът ми е физически слаб човек,намали ди минимум храната -просто повяхна.Винаги е обичал алкохола,но нещата излизаха от контрол.Той не ходеше по запои,не се събираше да пие с приятели,тихо и кротко се наливаше у дома.Давах си сметка какво се случва ,бях уплашена,паникьосана,опитвах се многократно да разговаряме,но той бягаше,увърташе,лъжеше.Какво ли ново Ви казвам?
След Коледа ,не зная как ,но ме допусна до себе си,може би беше уплашен от този припадък.Говорихме си като най-близките хора и тогава той ми каза,че иска да се лекува.Вече една седмица е в болница.Уплашен,засрамен,неуверен.
Истината е ,че по-уплашената съм аз.Защото това е първата стъпка,а следва крачката.Пожела след като излезе да посещава сбирките на АА,но иска аз да го придружавам.И ще го направя,защото искам да му помогна.Това ли е пътя?
|
Имам нужда да споделя.
