Харакири, съжалявам за татко ти и за това през което преминавате, дори и не мога да си представя колко е тежко. Кураж и на двама ви, сили и вяра на теб.
"И още нещо важно. Когато започвах да трезвея споделих със спонсора си, че най-силният ми страх е от смъртта, но не от моята, а от тази на близките ми. Тогава му казах, че ако не дай си Боже ми се случи, сигурно ще се напия, защото подобно изпитание не може да бъде издържано. Той ми каза - може, може, Бог не ти праща нищо, което да не можеш да поемеш".
Същото съм си го мислила и аз, не за напиването точно, но затова, че няма да мога да го понеса. А ще трябва. Всеки минава през това, неизбежно е, такъв е животът. И е хубаво да се спазва редът. А ако дете си отиде преди родителя? Това е най-страшното. Но да не задълбаваме натам.
Еми, как си? На мен ми е 8-ми ден, критичният ми е 14-ти, два пъти съм спирала за по 14 и баш на на него се издънвам, да видим сега как ще е. Чувствам се добре, открих, че мога да правя и на трезво нещата, които преди си мислех, че мога само добре подложила.
Черпя ви за моята седмица
Редактирано от tasartir на 29.10.10 11:56.
|