Далечна моя, Тасартир, Викторианец, Еми!
Съжалявам, че не мога да съм до вас и да ви ободрявам виртуално в най-важното изпитание във вашия живот. Но ви подкрепям от сърце и се моля да успеете.
Всеки ден виждам смъртта в очите, когато се опитва да измъкне баща ми в нейните губерни. И виждам как той се бори да остане с нас. Няколко часа така - следващите - инак. Мъчително и тъжно.
Но аз съм трезва и благодаря на Бог, че ми праща това изпитание в трезвия ми живот. Защото ако беше в пияния ми отдавна да съм зарязала всичко и да съм се сляла с бутилката, за_бала болници, обслужване, подкрепа, памперси, хранене със сламка, разговори с тежкоболния, молитви...
Само трезва мога да изпълня човешкия си и дъщерен дълг. Само трезва. И в тежкото изпитание да подложа на проверка трезвостта си. Благодаря ви, че сте решили да промените живота си. Обичащите ви синове, дъщери, любими, съпруги, бащи, майки, очакват помощта ви. Само трезви можете да им я дадете.
Бог да е с вас. Ако много го искате - ще успеете и ще се върнете в живота, какъвто е и ще го живеете както е казано. Нормално и праведно.
Съжалявам, че стана толкова патетично, но наистина съм страшно благодарна на Висшата сила, че съм трезва и съм до баща си в този момент, когато има най-голяма нужда от мен.
И още нещо важно. Когато започвах да трезвея споделих със спонсора си, че най-силният ми страх е от смъртта, но не от моята, а от тази на близките ми. Тогава му казах, че ако не дай си Боже ми се случи, сигурно ще се напия, защото подобно изпитание не може да бъде издържано. Той ми каза - може, може, Бог не ти праща нищо, което да не можеш да поемеш.
И сега имам страх от смъртта, и паника и смразяване, но възприемам нещата с умерена емоция, разумно доколкото мога и вярвам, че няма да стигна до чашката дори в най-тежкия момент. Моля се да е така.