"Моля ви, пишете ми как е било при вас..."
Било е всякак. При различните ми опити за спиране, в зависимост от дъното и продължителността на алкохолния ми период е било по различен начин.
Когато спрях през 2006 г. - първите 15 дни се чувствах ужасно. Треперех, потях се, разболях се, "виждах мравки" в тоалетната, които пъзяха по плочките, и паяци и паяжини... навсякъде, където погледнех продължително. И колкото повече се вторачвах, толкова повече се множаха...
После изчезнаха, и страхът да не ми се случи отново, ме държеше дълго време. Помнех последния си запой и си го припомнях, когато ми се допиваше. Отделно започнах да работя по Програмата на АА. Намерих си спонсор и следвах предписанията и насоките, които ми даваше. Ходех на сбирки и се радвах да споделям как успявам. Еуфорията ме държеше 6 месеца. После настъпи спокойствие и увереност, че владея живота си. И можеше така да бъде, ако не се бях откъснала от новия ми начин на живот, който постигах ден след ден.
След пробива, преди 2 години, постепенно зачестяваха запоите ми. После като спирах, изкарвах в леглото 24-48 часа без храна, само на вода... и след една седмица пак започвах. И така, в този омагьосан кръг - запой - седмица - запой - седммица... Нямах абстиненция, само гадене, отравяне и оглупяване.
И сега от един месец - с 2 пробива през 2 седмици, мисля че нямам кой знае каква абстиненция, нямам халюцинации, само някакви грипоподобни симптоми. Но странното е, че след втората седмица, както уж всичко ми е наред, изведнъж ме връхлита бясно желание да се напия, неудържимо и колкото и да се опитвах да го заглушавам, толкова повече то надделяваше и ме тласкаше да си купя алкохол и да го изпия бързо и тайно...
Защо това се случва на втората седмица след спирането, не знам. Предполагам е психическа зависимост, не толкова физическа, защото "поривът" идва, когато имам някаква силна емоция, било то хубава или лоша. И тогава губя контрол. Така че трябва да мога да владея емоциите си и да не ги преувеличавам, за да си оправдавам пиенето.
|