По повод на :
Храня се, движа се, през деня бива, но вечер се започва със стягане в сърцето, паники, страхове най-вече, мисли за болести и дали не е късно, че съм спряла, страх от бъдещето, както и ме болят... корените на косата, не главата. Всичко това все още нормално ли е, кога ще отшуми, как да разбера дали не съм се увредила безвъзрватно? Плаче ми се. И съм сигурна, че ако пийна всичко ще мине - и страхове, и болки... Страх ме е да не умра, да нямам някакво ужасно високо кръвно, дето ей сега ще ме довърши с инфаркт и затова да ме боли косата и подобни

tasartyr, всякак е било при мен, след като спрях. И страхове, и болки по цялото тяло, и в косата и в очите и в ставите и във всяко кокалче на пръстите ми. Паники, кошмари и халюцинации. Това, което правех беше, да не се боря в такива моменти. Казвах си :" Е, момиче, днес е малко по-добре от вчера. И понеже днес е денят, в който няма да пиеш, помисли какво друго можеш да правиш" Не че можех да правя кой знае какво, една седмица след спирането все още не можех да поемам храна и само повръщах. Не можех да спя, будех се по няколко пъти на нощ от ужасни страхове и кошмари, а през деня ми се струваше, че в стаята ми летят призраци в чаршафи, които ще ме отнесат със себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите