Здравейте всички! Аз съм дъщерята на Еми- Яна. Сайтът беше оставен на монитора и реших да поразгледам малко...
Наистина нямам представа какво изпитвате, колко е трудно и т.н.
Знам обаче, че с воля, амбиция и упоритост може да се постигне всичко.
Разбрах го докато гледах майка си преди години..Не и беше лесно, но имах вяра в нея и и го показвах. Наистина годините, в които не пиеше бяха най-щастливите от живота ми. Чувствах се късметлийка, че мога да и споделям и да контактувам с нея.
После се започна..не беше рязко. Ходеше по командировки, събирания с колеги и т.н. Всичко започна от една чаша вино..после станаха 2,3...
Когато се прибирах намирах празни бутилки от бира,водка...Та реших, че ще ми е по-добре ако не се прибирам..Започнах да си идвам към 2-3 часа през нощта само за да мога да имам оправдание, че не влизам при нея..направо лягах и се правех за заспала когато влезнеше в стаята ми. Всеки ден ми ставаше все по-мъчно и по-мъчно. Това, което ми тежеше най-много бе, че тя не се опитваше да спре. Преди години и бях упора..подкрепях я..тя ми споделяше и можех да и помогна.
До скоро само криеше бутилките и не признаваше, че е пила. В началото не можех да приема факта, че майка ми е алкохоличка..имах надежда казвах си "тя все някога ще се осъзнае..трябва да го разбере сама, защото моите думи вече не значат нищо". Ден след ден тази надежда бавно гаснеше и не след дълго се изгуби съвсем. Казах си "е..майка ми е алкохоличка, вероятно ще трябва да се науча да живея с тази мисъл и да свикна".
Нямате представа каква радост изпитах, когато ми каза, че е осъзнала че има проблем, и че наистина иска да спре. Гордеех се с нея и надеждата у мен отново се появи. Сега се чувствам ужасно, когато видя, че се е издънила..казвам и "мамо казваш си само днес е повече няма, но всъщност трябва окончателно да го спреш..иначе просто един ден ще си кажеш..вчера ми беше хубаво като пих..няма накъде да бързам мога и днес да пия ама после ще спра..но това не е ли точно обратното на онова в дир??".
Ако имате деца..замислете се какви спомени искате да оставите в съзнанието им..за каква майка или баща искате да разказват след години. За тази, която всеки ден се е пропивала и са я гледали пред очите си как се превръща в развалина..или за онази жизнерадостна готина майка, за която са били благодарни и радостни, че са имали.
Не им оставяйте спомени как намират бутилките ви и ги изливат в мивката..или как докато другите са някъде навън с майките си, тяхната лежи в леглото, пропилявайки поредния ден живот.
За нас е ужасно да гледаме как родителите ни, които трябва да ни служат за пример..правят точно обратното.
Ако някой още чете това
Искам да благодаря на всички в тази група, че споделяте и си вдъхвате кураж и вярвам, че ако наистина искате, можете да се избавите от алкохола..не се подвеждайте, когато някой ви каже "хайде това е само една чаша вино..колкото да си кажем наздраве..нищо няма да ти стане", от там се започва.
Успех! :)
Яна