Мерси, Еми. Днес втори ден започва. Все още не съм много добре, досега винаги ми е минавало след един ден, но явно този път съм надминала себе си. Нормално ли е тежестта в гърдите да стои, болките в стомаха, цялостното неразположение (нямам сили да се вдигна от леглото). Пия чай с мед, храна все още не мога да поемам.
Другото, което направих, след като разбраха нашите е, че споделих с всичките си близки приятели, не го крия и не искам, защото... не знам защо, не се гордея, но като че ли е по-добре да го знаят. Нали казвате, че не е срамно.
Имам приятелка, която на 28г остана без гърда, лекува се, но е с вдигната глава и ми каза - знаеш ли тези като нас колко искаме да сме на ваше място и да зависи живота ни просто от нашия съзнателен избор. Толкова лесно, ако го осъзнаем.
Освен това се и разболявам (гърло, хрема), но и това сигурно си влиза в реда на нещата, като не се спиртосва човек.
Вчера на два пъти бях сигурна, че няма да оцелея и се замислих как не искам да причинявам това на близките си. Живее ми се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите