Прочетох го в една брошура на АА, много ми помогна.
АА е философия
Религията по подразбиране има божествен произход - урежда взаимоотношенията на човека с неговата Висша сила, обещава награда или наказание след смъртта. Философията има човешки произход - урежда взаимоотношенията на човека с ближния му, обещава награда или наказания по време на самия живот. Аз твърдя, че АА е философия. Ако ние, алкохолиците, следваме философията на АА, ще достигнем до разбирането на нашата собствена религия.
Духовността е пробуждане - не е ли тя меко парче плат, изтъкано от нишките на всички изгубени завършеци?
Тя е разбиране - не е ли тя познанието, от което всеки има нужда?
Тя е свобода - ако считате страха за робство.
Тя е вяра - не е ли тя вярата, че Висша сила ще се погрижи за теб във всяка буря и премеждие?
Тя се подчинява на твоята съвест - не е ли тя дълбоката, истинска, жива грижа за хората и планетата?
Тя е смирение в нещастието.
Тя е ожесточено и страстно желание да оцелееш.
Тя е мъж или жена.
Тя е благодарност за всеки случай от миналото, който ти е донесъл справедливост.
Тя е радостта да бъдеш млад в един млад свят.
Тя е осъзнаване - не е ли реализация на нечии способности и възможности?
Тя е концентрация - не е ли тя лесно проумяване на Вселената?
Тя е преобразяване на тайнствена енергия за добро на всеки един и на цялата човешка раса.
Тя е чувството, че можеш да приемеш, ако някой те е отхвърлил, и да си тръгнеш.
Тя е когато загубваш последното си петаче, но знаеш, че все още притежаваш нещо, което не може да бъде купено с пари.
Тя е когато носиш работния си панталон така, все едно си облечен с фрак.
Тя е когато ти се иска да се прибереш у дома, без все още да си тръгнал.
Тя е пътешествие с космически кораб отвъд света, който можеш да видиш.
Тя е да съзреш как нещо, външно грозно, излъчва красота.
Тя е величествен хоризонт или западна пустиня.
Тя е малко дете.
Тя е да видиш как гъсеницата се превръща в пеперуда.
Тя е осъзнаването, че оцеляването е свирепа битка между теб и теб самия.
Тя е магическото издърпване за онзи, който е пропаднал надолу.
Тя е да разбереш, че дори лошите моменти са нещо добро.
Не поглеждай назад - няма да видиш нещо повече. Когато хората те погледнат и се зачудят какво е станало с теб, твоят поглед ще им отговаря: "Защото аз мога да се справя с това!"
Необикновено нещо като духовността не може да бъде предавано на ближните от уста на уста. Ако всеки един я изстрада, тогава ще може да я спечели - по своя собствен начин, чрез своите собствени ръце, сложил собственото си клеймо, като своя лична привилегия.
Ню Йорк, Ню Йорк
из книгата "Повярвахме"
|