Здравей Ди Ел,
когато се опитвах да спра, точно преди четири години, също имах огромни трудности. Първо защото през последните 15-17 г. нямах нито ден без алкохол (изключвам бременност и кърмене - общо около двайсетина месеца, но не напълно сухи) и второ, защото мъжът ми си има вечерни ритуали с неговите 100-200 грама аперитив плюс бирата.
Та нито за ден алкохолът не изчезна от дома ни. Нито за ден. Може би и затова се дънех в началото. Винаги ми беше под ръка бутилката, изключително лесно е - просто отваряш хладилника, посягаш, отпиваш и край с добрите намерения. Само Бог ми помогна последния път, когато вече бях решила независимо от тежката обстановка да спра, за себе си. За да живея.
Помогнаха ми сбирките и хората от АА. Натрупват се нещата, които трябва да знам за болестта си и до припадък се повтарят стъпките, по които трябва да вървя, за да успея. Отдалечах ли се - всичко забравях моментално и се пързулвах надолу. (По принцип срещам огромни трудности с нещата, които вътрешно не желая, а трябва да правя - сега е същото с шофьорските курсове - уж всичко знам на теория, но не го изпълнявам, нещо вътре в мен ме спира да правя, нещата, които са нужни и добри за мен, нещото е самоубийствената ми болест, която от край време не ми желае доброто).
Та, аз не знам точно как успях да се откъсна от обстоятелствата и ежевечерните почерпки на мъжа ми, но вече 3,5 г. не пия без алкохолът да е излизал от дома ми някога.
Да, рисково е, да, не го препоръчвам на никого, но понякога се случва. Вероятно когато АА е влязло в живота ти, в главата и сърцето и с Божията помощ си успял да внедриш простичките принципи в живота си. И един от тях е да оставиш другите да правят каквото знаят, а ти да се опиташ да правиш каквото е нужно за твоето оцеляване.
Просто в един момент си казах - не можеш вечно да се оправдаваш с това. Алкохолът е навсякъде, и в службата, и в барчето у вашите, в твоя хладилник, в супера, на гости, на койктейл - навсякъде, но ти си решила да се опиташ да се освободиш от тази тяга.
И... програмата, и ...мисли за друго, и ...върви по стъпките, и...алкохолът е в бутилките, а алкохолизмът - в главата ти...Всеки миг се прави преговор. Всеки миг се повтаря това, което болестта те възпрепятства да запомниш и затова трябва да повтаряш и да повтаряш - прави едно, прави две...Като рехабилитация след инсулт, когато всеки мускул трябва да проработи отново, ако спреш да се движиш - мускулът забравя какво е движение и спира да работи...
Не казвам, че е леко. Но става, когато много го искаш. Аз още съм с мъжа ми и с неговите навици. През лятото работя на лоби-бар, в който продавам бира и друг алкохол, наливам на гостите си, когато идват, днес ще мия прозорците у майка ми със спирт...
Не знам дали помогнах с това споделяне, но при мен нещата са така.
Еми, от теб зависи дали ще станеш, ще си изтупаш коленете и ще продължиш или ще се търкулнеш отново надолу. Ще се моля да избереш първото.