Здравей, Бате Кольо!
Поздравявам те за смелото решение да промениш нещата, които можеш да промениш и да си възвърнеш единственото животворно нещо за теб - трезвостта.
Възхищавам ти се, че го правиш абсолютно сам. Аз не бих могла. Дори не смеех да си помисля, че мога да спра да пия. И не спирах. Истината е, че без Анонимни алкохолици избощо нямаше да се справя.
Като те чета, разбирам, че ти сам си стигнал до всички основни истини за алкохолната болест и пътищата за съжителство с нея, но без употреба.
Аз научих всички тези неща в АА, иначе въобще не ми бяха хрумвали. Спиртосаният ми мозък "трептеше" (както тогава си мислех) на много по-висока извивка на спиралата. Пиянските ми екзистенциални преживявания смятах за дълбок и разтърсващ духовен анализ и прозрения.
Всичко, за което пишеш е простичко и истинно - за израстването, за промяната към по-добро, за искреността, за това да правиш нещата заради себе си...Аз мислех, че не може да е толкова простичко, мислех, че съм се докарала до венчавката с бутилката, защото съм супер сложна личност и никой не ме разбира, мен, изключително дълбоката и проникновена интелектуалка.
Та както и да е, да не изпадам и аз в подробности. Това, което искам да ти кажа е - прекрасно е, че сам си стигнал до основополагащите неща в трезвия начин на живот за алкохолика и че си успявал да ги прилагаш успешно в твоя трезв път. И сега си решил въпреки срива да продължиш напред. Чудесно.
Но твоят случай ме накара да се замисля за ролята на сбирките във възстановителния процес на алкохолика.
Ходенето на сбирки (рядко го правя, но ми е много важно да не спирам) ми дава освен всичко друго и примери, какво би се случило с мен ако почна да пия отново. Защото, братко, трезвостта успива. Бдителността чезне право пропорционално на натрупаните сухи дни. Колкото повече се отдалечаваш от алкохола, толкова по-лесно забравяш къде си бил и на какво си приличал преди да спреш. В трезвия живот, сред останалите неалкохолици е страшно лесно да се подхлъзнеш - виж за справка твоя чай с ром при настинка...
Сбирката, срещата с все още страдащи алколици и неразривната ми връзка с тях ми дава малко по-голям шанс, че ще помня за моя алкохолизъм. Че трябва да внимавам всяка минута, защото клопките са навсякъде, че трябва да не забравям нито за секунда че съм алкохоличка.
Ако не ходя не сбирки, не общувам с алкохолици, не чета и не пиша по темата, не споделям и не съм благодарна, аз ще се размия в света на неалкохолиците и ще си въобразя, че съм като тях и моята тригодишна трезвост ще отиде по дяволите далеч преди да съм настинала.
На вратата на предишното място, където правехме сбирките, пишеше "Връщай се, това помага".
Моля Бог да ме спаси от миговете, в които забравям, къде бях преди 3 г. и половина.
Бате Кольо, това е само мое лично мнение.
Бог да благослови усилията ти.
Пиши как си днес.