|
Здравей пак Eми®aa,
Държа фронта и още как .
Не е много хубаво това, което казваш за приятеля си и че не иска да се промени. Особено след като е така от години наред. Аз вярвам, че хората могат да се променят, било то към по-добро или по-лошо. И самите те трябява да искат да се променят към по-добро, да се усъвършенстват, да се развиват, да трупат и използват нова информация, да са по-толерантни и отврени към света. Иначе какъв смисъл има да се живее изобщо, ако не искаш да ставаш по-добър човек. То това не става от самосебе си, поне при мен е нещо, върху което работя съзнателно и целенасочено от години и в различни сфери се получава с по-малък или по-голям успех.
Въобще всичко в този живот, човек прави основно за себе си, в частност и спирането на алкохола. То е нормално да е така, защото хората вътре в себе си са малко или много егоисти. И дори, когато правят нещо безрезервно и отдадено за друг, то пак е за да изпитат вътрешно удовлетворение от това, дори това да се случва на подсъзнателно ниво.
Но знам, че когато става въпрос за взаимоотношения с близки хора и проблем с алкохола е много деликатно. Това може тотално да съсипе една връзка или семейство. Но желанието и решението за спиране пак трябва да дойде заради себе си. Всички тук много добре знаем колко пъти сме обещавали на близки и обичани от нас хора, че няма да пием заради тях и колко чудовищно сме се проваляли. Аз разбирам (вече), че е безсмислено да обещая на приятелката ми или на родителите си, че няма да пия. И им го казвам. Самият аз осъзнавам какво им причинявам с това, а именно някакви очаквания, превръщащи се в празни обещания и неминуеми разочарования за тях и за мен. Затова им казвам, че искам да спра да пия заради себе си, защото вярвам, че само по този начин мога да оправдая очакванията им и че само ако съм трезвен нещата ще станат по-добре за всички. И това зависи само и единствено от мен.
Иначе мисля, че най-отбъскващото нещо на алкохолизмът е именно това, което причиняваме на хората, които ни обичат. Поне за мен винаги е било така. В един момент те осъзнават, че нищо не зависи от тях, но много страдат, че не могат да ни помогнат, а биха искали много. Поне при мен е така, защото разликата в поведението ми трезвен и пиян е потресаващо грозна очевидно. Способността ми като съм алкохолизиран да наранявам най-близките ми е супер отвращаваща, всякаш мазохистично се стремя да ги отблъсна най-много и да остана сам със спиртосания си мозък. После разбира се адски съжалявам и напълно истински го чувствам в душата си, искам да върна времето назад и се моля на Господ да ме разберат и този път и да не ме отблъснат окончателно.
Иначе като съм трезвен съм страхотен, дори аз не си намирам много кусури, въпреки че по принцип съм доста самокритичен.
Уф, пак се отплеснах много, но просто ми се говори и това ме успокоява.
|
Re: Не искам да е истина [re: Eми®aa]
