Мисля още малко да побудувам, за да не взема да се събудя посред нощ и да се психирам.
Може би сега е момента да напиша още малко за себе си. Аз съм може би от типа "разглезено единствено" дете, родителите ми са много свестни хора и разбирам, че каквото и да са правили са си мислели, че е за мое добро. Само дето отдавна ми е било времето да се разделя с тях... то беше се случило реално почти още преди 5 години, но тогава изпаднах в тежкото си пиянство и общо взето доброволно се върнах при тях. Разбирам се с тях, помагам им с каквото мога, но разбира се не е нормално на 29 да живееш с родителите си. Тъпото е, че два пъти се опитвам да се изнеса самостоятелно и двата пъти се напих. Първия път излязох на квартира с приятели и горе-долу половин година одържах фронта, за което време се напих сериозно два пъти. Така или иначе едното момче замина за чужбина и се разтури тази квартира и пак се прибрах у нас. Втория път заживях с приятелката ми при нея преди два-три месеца. Ние не сме точно семейни, и там е малко сложна ситуацията, тя има и дете от предишен брак. Това едва ли има някакво значение, важното е че се познаваме много добре, държим един на друг, помагаме си, един вид се обичаме, въобще нямам никакви оплаквания от момичето. Тя много добре разбира моят проблем и знае, че не трябва да пия. И сега като се напих просто ми каза, че не може да ме търпи такъв и детето и то да става свидетел на това и просто ме помоли да си събера багажчето и да се изнеса докато не се освестя. Аз напълно я разбирам и напуснах разбира се, нито сме се карали нито нищо. Днес вече на по-светла глава се чухме, тя не се сърди за нищо, разбира проблема ми, окуражава ме, просто не иска това да се случва и не е сигурна кога пак може да се повтори и дали ще е повтори.
Съжалявам за тази полу-история от сапунен сериал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите