|
|
| Тема |
 Как и откъде все пак намирате сили да спрете? |
|
| Автор |
tasartir (непознат
) |
|
| Публикувано | 11.08.10 02:47 |
|
|
|
Изчетох сега трите постинга на Харакири за умирането на алкохолика. Всичко е точно така, както е казано. Но - трудно ми е да спра. Минават дни, седмица, дори две в редки случаи и какво - забравям гаденето, сърцебиенето. Пак излизам с детето (малко е), пак се напивам, пак изпадаме в ситуации, за които мога да кажа - добре, че Господ ни пази. Съзнанието ми (аз искам!) отказва да приеме, че не може да мине и с малко пиене - с една биричка, с две малки... не става и не става и аз не знам какво да направя.
Още съм млада, а мисля само за смъртта. Като избавление вече може би. Криво ми е, че това е моята (нашата) болест. Може би да беше рак или диабет щеше да е по-лесно. Мъчно ми е много, тежко и трудно... Благодаря ви, че ви има, но... пак сме сами и сами трябва да се справим. А аз май не успявам...
Редактирано от tasartir на 11.08.10 02:50.
| |
| |
| 
|
|
