|
Днес прочетох в блог на алкохолик това мнение и ми се прииска да го споделя с вас, затова го преведох. Длъжко е, знам, но на мен ми беше полезно. Бъдете трезви и спокойни!
Как умира алкохоликът
Защо не мога равнодушно да гледам как тийнейджъри вървят по улиците с бутилки бира и пият където сварят? Защо ми се повръща от рекламата, в която мъжете знаели защо и страстта е на кристали? Защо ми се иска за тези реклами и рекламодатели да има втори Нюрнбергски процес, на който като свидетили да бъдат призовани стотици, стотици хиляди, милиони мъртъвци - тези, които бавно и мъчително са умирали от алкохолизъм? Точно така - бавно и мъчително.
Защо толкова се измъчвам когато чета постове на алкохолици, които все още страдат и аз не мога да помогна на всички, а така искам?
Защото аз самата съм алкохолик.
И наблюдавайки как загива друг, аз виждам в него себе си - как и аз съм загивала точно по същия начин, когато съм пиела. И най-верните ми хора са били готови да пожертват всичко, дори собствения си живот само да стане чудо и да ме избавят от страшната болест. Чудото стана. Сега съм възстановяващ се алкохолик, който ще се възстановява цял живот.
За мен, възстановяващия се алкохолик, болестта ми се оказа щастие. Благодарение на алкохолизма си, с помощта на програмата "12 стъпки" аз станах нов човек.
Много се страхувах да се разделя с алкохола, не вярвах, че може да се живее без него. Животът без алкохол ми се струваше празен и скучен. Че животът с алкохол е непрекъснато чувство за срам и безкрайни загуби аз не исках да призная, пък и не се налагаше. Та нали всичките ми приятели без изключение също бяха алкохолици. А когато се орезилвах пред чужди хора, просто се опитвах да не ги срещна втори път или предварително заемах агресивен вид, или се превръщах в пухкаво нещастно същество, което е толкова леко да обидиш за цял живот само с една нетактична дума...
А че алкохолизмът е страшна болест, с мирис на загнили черва, епилепсия, тремор, оток на лицето и прочие прелести, които очакват всички алкохолици без изключение, аз въобще и не се замислях.
Ако само можехме да видим бъдещето си! Ако това младо момиче, което днес се крие от обидите и комплекса си за непълноценност във виното и бирата, можеше да види какво ще се случи с нея след десетина- двайсет години...Ако тя можеше само да разпознае себе си в опърпаното същество, приличащо на жена, въргалящо се по пода на гарата, потънало в собствената си урина, а от вонята й се разбягват дори плъховете...
Ако този младеж, който преди време пиеше само на празник, но сега понеже не е добре да се цепи от колектива, поне веднъж в седмицата се напива като казак с колегите на нечий рожден ден, ако той знаеше, че след 20-30 години ще виси безжизнен с изплезен език с алкохолна примка на шията му и ще изплаши до смърт изнурената от мъката си майка.
Ако тази неотразима интелектуалка, която не пропуска коктейл след културно събитие може да получи филм за себе си от бъдещето...Оглупяла до деменция, с огромни бели петна в съзнанието, с треперещи разливащи всичко ръце, с точещата се от устата лига и епилиптични пристъпи, получени и развиващи се на почвата на прогресиращия алкохолизъм...При нея никой отдавна не идва, защо му е гадно, от нея се стряскат играещите вън деца. Тя вони и има въшки!..
Тези хора биха бегом побягнали от алкохола като от чума. Като от страшно бедствие, което вече ги застига…
Но такива филми няма!
И човек пие. Отначало "като всички" - един ден на работа, един ден у дома - да се отпусне от стреса, да се напие до забрава с приятели и да се освини в компанията на себеподобни, търсещи утеха и спасение в чашката. И тези "почерпки" се разказват като забавни истории в компания. «Вчера така се напих, нищо не помня, бил съм повръщал в салатата на масата, такъв смях падна!» Колко подобни истории от собствения си живот можете да разкажете? Ако са повече от две – вие сте алкохолик. Но засега ви е смешно, веселите се. И приятелите ви се забавляват. Нали и те пият като вас. Юнашки. Весело ви е! И това е правилно. Защото сте алкохолик. Даже ако не се напикавате в гащиге и не се търкаляте в канавката. Но всичко ви предстои. Защото щом с вас се случват подобни гнусни истории, над които сега се смеете от сърце, то е защото нямате друг изход освен да поднесете тази мерзост като забавен виц. В противен случай ще ви се наложи да видите реално в какво е превърнала болестта живота ви.
Но вие не искате да видите това. Вие упорито не искате да видите, че сте болни, че вече сте болнии и че животът ви бавно, но невъзвратимо се превръща в кошмар. Вие се успокоявате, че всички пият много, че имате още много време, че не сте го закъсали чак толкова, както някои… Панически се страхувате да останете без своите алкохолизирани приятели. Лъжете децата си, че трябва да ви жалят, и те ви съжаляват… Лъжат по телефона, че сте болни, когато се търкаляте в собствената си повръщня. Те ви носят бира, за да ви минел махмурлукът - за да не умрете от натравяне, защото така ви тресе, че децата ви се страхуват за живота ви. Често се прибирате пиян - жалко човекоподобно същество с празно изражение на лицето. Обяснявате на децата си колко е лошо да се пие - лъжете ги, че вие пиете малко. И вашето "малко", което те наблюдават всеки ден те започват да възприемат като норма… По-късно децата ви ще се научат да ви презират и да се срамуват от вас. Това време неизбежно идва - нито един алкохолик не е избегнал презрението и срама на децата си. А още по-късно децата ви ще се омъжат или оженят за алкохолици като вас, защото вие сте заложили схемата, от която няма измъкване...И в един момент децата ви също ще почнат тихичко да си смучкат - бавно и незабележимо превръщайки живота си в това, в което вие така «успешно» сте превръщали вашия живот – година след година пред очите им.
Но вие винаги ще намерите оправдание. Спокойно затваряте очи пред истината, чуждата болка, даже ако е на собствените ви деца, ако тази болка и тази истина ви пречат да пиете нататък.
След известно количество години - при някои по-рано, при други - по-късно - ръцете ви ще почнат да треперят. После онзи много характерен оток - викат му алкохолен. Бирен корем. Изтъняващи крака. Кожата започва да излъчва чрез порите си онзи характерен "аромат" на повръщано и вкиснато. Всички тези признаци са неизбежни. И вие безусловно ще ги придобиите. Ще са ваши. Защото алкохолизмът умее да чака. И защото красив алкохолизъм не съществува.
Редактирано от Xapakиpи на 10.08.10 23:47.
|
Как умира алкохоликът (I)
