|
Седим с лицето Х и се опитваме да разберем, какво се крие зад онази болезнена и изгаряща жажда, в ада на която се мятат невъобразимо количество същества и съдби... Стоя на тръни от страх да не кажа или да не направя нещо неволно и да пропъдя зараждащата се толкова крехка атмосфера на търсене на истината... Накрая, разбирам, че с нервността си по-скоро ще я проваля, отколкото да дочакаме прозрение и слагам край на всякакви очаквания.
Х е алкохолик и си го знае. И двамата искаме да разберем, какво се крие в алкохола, в неутолимата жажда, която те гони като кръвожадна боа, готова да те погълне на един път.
Х бавно започва да разказва, как щом пийне още първата глътка, го изпълва изотвътре едно вътрешно видение на .... жена. Излизало, че пиячката му се явява в образ на жена, персонифицирана и одушевена. Веднъж била нежна, топла, примамлива, друг път – измамна като сянка, която ту се появява, ту изчезва, той я следва, тя се обръща и го примамва с ръка, смее се и се изсмива високо и бяга така, че никой да не може да я стигне... трети път – като грозно отвратително чудовище, готово да го разкъса с голи ръце, четвърти – като съблазнителка, която бавно се съблича пред очите и е толкова, толкова близко, че аха да я погалиш по ослепителната кожа, тя изчезва като слънчево петно... после се появява пак като униформена есесовка, която те подчинява безпрекословно и ти я следваш загубил ума и дума...
И така всеки път с всяка нова глътка, чаша, бутилка тази енигматична “жена” – многолика и примамлива е всеки път нова, различна, изненадваща, пораждаща тръпка... и на теб всеки път ти се иска да видиш, какво е измислила този път... как ще се появи, къде ще те отведе като те накара да я гониш/пиеш на пресекулки, да видиш как този път ще те накара да се гневиш и разяряваш, да плачеш, да произнасяш речи, да се гавриш със себе си или с някой или нещо друго...
Тя обаче е хитра и всеки път те води все по –надалеч, и възбужда все по-болезнено апетита към това, което има да става. Тази неизвестност подхранва любопитството ти до полуда. Всеки път те кара да я следваш / пиеш все повече, защото аха, да разбереш, да се докопаш до нещо осезаемо, което най-после да сложи край на опиянението, на химерата и да получиш най-после жадуваното облегчение, се отдалечава отново... Импулсът, който те кара да я следваш е по-силен от импулса за живот, от инстинкта за самосъхранение даже... с ранг на нагон е, нагон за достигане до истината/жената дори и с цената на смоунищожение... Истината, която може и да е илюзорна, но доближаването до нея отново и отново ще поражда неистовата жажда, неутолима и безутешна...
Това персонифициране на алкохола толкова много прилича на персонифицирането и на мескалито, на дима...
Истинското прозрение настъпва, когато осъзнаеш, че с всяко нещо е така... раздиращата жажда да разбереш нещо, като го поемеш, като го погълнеш го одушевява, оживява понякога толкова силно, че го появява от нищото и го персонифицира....
То живее в теб, но вече е самостоятелно. Може да се каже, че паразитира върху теб и се подхранва с неразбориите ти, с несъгласията ти, със съмненията, страховете, претенциите, капризите, с вътрешния ти хаос... или живее в симбиоза с тях... макар през повечето време да дреме необезпокоявано, в някакъв “непредпазлив” момент, когато го раздразниш, или подхраниш, се събужда и започва да те мъчи огнена жажда...
Жажда за любов, за пиене, за секс, за приключения, за власт, за контрол, за игра с другите, с думите... ето така, както току-що си поиграх аз...
|
Жаждата
