|
Здравейте!
Както пише в заглавието - майка ми е алкохолик.
Тя е на 53г. Започна да пие преди около 15 години от мъка по баща ми, който не се прибираше от кръчмата. Винаги той е бил пианицата в семейството - пропадналия тип, без работа, без пари, без приятели (освен тези в кръчмата, разбира се), а майка - стабилната половина, финансово и морално отговорна са всичко. Скандалите и побоищата са допълнителна екстра, в която няма да задълбавам...Покрай проблемите с баща ми някак си пропуснахме момента, в който тя стана зависима. Осъзнахме го едва наскоро (аз и брат ми, а и тя самата) и ужасно се надявам да не е късно....Да, знам, че винаги има надежда, но, както се казва - знам си стоката...Майка е ужасно слаба и нерешителна, всяко решение и коства години, всяка промяна е непреодолим шок за нея. 30 години не намери сили и воля да напусне баща ми. Извинението - заради нас. Е, ние пораснахме, аз вече си имам свое семейство и свой дом, брат ми също е поел по този път (още не се е изнесъл само защото се страхува че това ще е последната капка, която ще преобърне лодката....стои там и я варди). Депресията, в която е попаднала е ужасно дълбока, когато не е на работа не прави нищо друго, освен да гледа в една точка, с чашката, естествено. Загубила е всякакви социални контакти, не излиза от вкъщи, занемарила се е физически и здравословно, не може да спи, забравя, залита и т.н. ясно ви е за какво говоря.....
Това, което ме кара да се чувствам ужасно, е че всички ние - син, дъщеря, майка, баща, сестра, сме много загрижени, а всъщност нищо не правим, не знаем как....
Новото в ситуацията е, че майка потърси помощ от нас този път. Вдигнала кръвно, отишла при личния лекар, пуснал и стандартни изследвания и ОЛЕЛЕ! Случайно на следващия ден, аз минах през лекаря по друг повод и той сподели с мен, че изследванията и никак не са добри и че трябва да направим нещо - сега или никога...Този път и майка се е уплашила, записала си е час при някакъв терапевт, говори по темата, което също е нещо ново, съгласява се с всички мерки, които и предложим.
Прочетох всичко по въпроса в нета и макар да ми е голяма каша в главата, си набележих някои мерки. Моля да допълвате и поправяте :)
- изчистване - Всички казват постепенно? Възможно ли е това? Как се постига? Това, което чета за държавните клиники за лечение на зависимости никак не ми харесва, а частни не можем да си позволим. Остава домашно лечение. Не е ли твърде опасно? Боя се, че при нея физическата зависимост е много силна и ще направим някоя беля....За какво трябва да сме готови? Как да разчетем опасните ситуации?
- АА - сбирките. Абсолютно съм на мнение че това е начина. Как? Има ли записване? Какви са тези открити и закрити сбирки? Трябва ли човекът да е спрял окончателно да пие, за да започне да ги посещава? Приемат ли се придружители? Виждам различни групи - Взаимопомощ, Има изход, Приятели...каква е разликата, как да изберем? Друго, което ме притеснява малко...в сайта на АА пише: "АА не е свързано с каквато и да е секта, религия...", а навсякъде се споменава Бог, сбирки се провеждат в Католическата църква...
- психологическа помощ - Необходима ли е? Психолог или психиатър? Къде? За мен, основния проблем е липсата на мотивация и тъй като ние явно не знаем как да я мотивираме, ни трябва помощ от специалист...Отзиви за Доверие за здраве?
Някъде в главата ми има още хиляди въпроси, ще се опитам да ги формилирам по-късно...
Ако някой иска да ми пише, мейлът ми е kalaza@mail.bg
Благодаря ви, че ви има!
|
Maйка ми е алкохолик
