Мадмоазел, разбирам те много добре (както и повечето тук те разбират).

След като доста години неведнъж бях спирал да пия "завинаги" и след това необяснимо защо и за мен самия започвах отново да пия, се бях отчаял напълно и си бях казал "явно, това е моята съдба, щом е така, ще пия, докато умра". Само че поне при мен и "умирането" не беше лесно, мъки големи, болници и токсикологии, скандали вкъщи и почти разбито семейство, пък все не умирах.

Мислех, че няма изход от това положение и бях напълно отчаян и обезверен. Пък то взе, че стана. Отначалото много трудно - първите седмици беше борба за всеки трезвен час. Писал съм го и друг път тук - първия ден, когато спрях за пореден, но този път и за последен (засега) път, целия ден не смеех да стана от леглото. Беше ме страх, че а съм станал, а съм отишъл да си купя пиене. Поради ембаргото, наложено от жена ми, вкъщи не се държеше алкохол.

Има изход и за теб. Макар че в момента ти не го виждаш.
Тук и най-вече на сбирките на АА ще намериш подкрепа.

Ако си от София - утре от 19 ч. на ул. Княз Борис № 146, пасторалния център на католическата черква, приземния етаж, стая 2.

Ако си от друг град, виж списъка със сбирките.

И кураж

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите