здравей mademoasele,
радвам се 4е си направила парвата крачка, съвсем скоро бе6е когато аз го направих, просто не можех да продължавам да живея по този начин, опитах да се справя сам, но резултата беше поредния зверски запой, тогава събрах смелост да потърся помощ;бях уплашен, отчаян, не виждах никаква надежда.Питах се какво се случва с мен, защо продължавам да го правя при все че знам че ме убива, просто нямах силата да спра а исках, как го исках.Събрах смелост и в отчаянието си реших да отида на сбирка на АА; казах си ако не помогне то поне няма как да стане по зле.Първоначално имах много резерви и не разбирах нищо от това което се говореше на сбирката, но това което ме накара да отида втори път беше, че там видях много хора като мен, които истински ме разбираха и бяха трезви.Няма да забравя една реплика която чух на първата сбирка:"не вярвах че мога да не пия един час, а ето че съм трезв вече 9 месеца" и това беше нещото което ми даде надежда че и аз мога, че все пак има шанс за успех.Там за пръв път разбрах че съм болен, а не слабата воля или хилядите други неща които съм си мислил са причина за това което се случва с мен и живота ми.Това ме уплаши още повече в началото, и как няма - та за мен всичко бе свързано с пиене а тези хора ми казваха че повече не мога да пия никога;е поне аз така го разбирах тогава, сега знам че не трябва да пия само днес, вчера е минало и не мога да го поправя, утре си е за утре и няма какво да го мисля. Болеста алкохолизъм ми звучеше като смъртна присъда едва ли не, но веднъж приел факта,аз разбрах че не е моя вината.Когато за пръв път изрекох думите аз съм..................... и съм алкохолик огромен товар падна от плещите ми.
Успех и знай че не си сама, има много хора които те разбират истински, знаят как се 4увстваш и са готови да помогант.
Изход има стига да го желаеш.