Четох поста ти и плаках. Почти всичко, което си написала ми се случва и на мен. Моят баща също е алкохолик. Разведени са с майка ми от доста време, но единствените ми детски спомени са от неговите пиянства. Казах си като малка, че никога няма да стана като него, правех се на силна и смела. Дори пред семейството си. Не знам и аз защо започнах да пия, може би от страх, че не искам да започна да правя нещо със живота си или от страх, че ще се проваля, ако го започна. Първите сериозни напивания бяха, колкото и тривиано да звучи, заради мъж. Мислех си, че съм намерила любовта на живота ми, но не се оказа така. Въпреки всичко не исках да приема, че не ме обича, защото не съм достатъчно красива или умна за него. И продължавах да пия, защото алкохола ми носеше утешение. После намерих утеха в друга сродна душа, събирахме се и пиехме заедно и се чувствах спокойна и щастлива, защото не бях сама. А и той не ме кореше. Мислех си, че ме приема такава каквато съм. Но аз не съм такава каквато си мисля заради алкохола. Съответно и там нищо не се получи, продължихме да се виждаме от време на време. Предполагам, че от съжаление от негова страна. Мисли си че ми помага, защото все още продължавам да го виждам, а срещам и други хора. Но това, че не ме обича ме убива, че продължавам да го виждам с друга жена. Загубих интерес към всичко. Единствено чакам да дойде края на деня, за да се скрия вкъщи с нещо за пиене, седя в тъмното и чакам да ми напише нещо... И накрая след 6-тата загорка или 500 гр. друг алкохол, сънят идва. Само, за да се събудя отново жалка и сама. С подути от плач очи, с рошава коса и с дрехите от предния ден. И какво правиш, когато се събудиш в 4 ч. сутринта така? Сама? Искаш да поговориш с някой, но осъзнаваш, че си прогонила всичките си приятели с отношението си, с егоизма си. не искаш да им признаеш, че имаш сериозен проблем. Единствено се оплакваш от нещастния си любовен живот... Не намираш сили и желание да се интересуваш от тях и те се отдръпват. Единсвените хора, които ти толкова искаш да са ти приятели те гледат със снизхождение. Те не са ти приятели. Ти го знаеш... Но те те виждат достатъчно често, че да установят проблема ти.
И така, посягаш отново към чашата. Заспиваш за малко пак. За да се събудиш уморена, да изчакаш да свърши скучния работен ден и да се прибереш и да се скриеш пак.
Знам, че пак ще ми кажете, че има изход от тази ситуация. Но има ли кой да ми върне пропиляното в алкохол време?