Може би наистина като отида на сбирка ще разбера алкохоличка ли съм вече или не. Но от това което прочетох разбрах, че трябва да спра докато е време. Защото с времето алкохола ми носеше все по-малко удоволствие и повече вина и терзаене. Много пъти на сутринта след запой съм си обещавала да не пия - събирах целия алкохол от нас и го хвърлях. А вечерта на същия ден си купувах нови бутилки и пак пиех. И тези случаи са от преди 3-4 години. А накрая, избягвах да пия в компания, защото пиех много по бързо от всички останали и ме беше срам и неудобно да си поръчам ново питие на 20 минута, и в тези моменти започвах да мисля само кога ще мога да си поръчам още едно и дали ще ми стигне, дори не слушах разговора в компанията и определено не се забавлявах. Тъй че казано накратко алкохола ми носеше много повече негативни емоции от положителни - те положителните бяха около час- два докато изключа. И съм спирала много пъти с искрено желание и воля - не съм ги броила но поне около 10 пъти. И въпреки всичко се връщах към чашката. Явно само с една воля не мога. И при мен наистина не е много зле - усещам нужда да пия само вечер и успявам да го подтисна. Но въпреки всичко всеки мой опит рано или късно се проваляше, а и с времето все по рано започваха да се провалят.
Така че събирам смелост и ги почвам сбирките и програмата, че на мен по проблема с алкохола не може да се разчита да се справя сама.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите