|
Тема |
Re: година и 3-4 месеца не пия ама.. [re: Shtil] |
|
Автор |
Aня (пристрастен) |
|
Публикувано | 14.09.09 11:34 |
|
|
Моята трезвеност не е тъжно стискане на зъби, както си представяш.
Напротив, тя е радост и свобода, пълноценен във всяко отношение живот - всяка година, месец, седмица, ден, час, минута... Толкова много толкова хубави часове и минути.
Алкохолът не е "нещо непозволено", напротив, философията ми не е "НЕ МОГА да пия", а "МОГА да НЕ пия".
Совствен избор.
Свобода да избирам.
Дори ако изборът е между живот и смърт, АЗ избирам.
Преди тези 14 години сигурно щях да ти завиждам, че можеш така да си пийваш "с мярка". Защото аз не мога.
Аз СЪМ зависима. Не към водка, към вино или бира, а към алкохол. C2H5OH. Същият във водка, вино или бира.
Но сега не ти завиждам. Защото на мен алкохолът за нищо не ми е нужен. Умея да се радвам и да изживявам страдание БЕЗ него. Много по-истински и по-пълноценно, отколкото когато и да е преди с неговата "помощ".
Не пия, както не правя и много други неща, които също не м и са нужни в живота. Не пуша. Не лъжа и не крада. Не скачам с парашут. Не ям сланина. Защо именно фактът, че не пия алкохол да ме измъчва повече, отколкото фактът, че не съм парашутист?
Желая ти успех в твоя модел на трезвеността.
Но ако (АКО) един ден усетиш, че не става... знаеш къде да ни намериш.
|
| |
|
|
|