Re: Здравей, Еми! / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Знам, че ще прозвучи зле, но в момента се чувствам приятно. Удовлетворена съм от успехите през изминалата седмица, справих се отлично с проекта, повишиха ме... и сега един вид си празнувам, само че сама.
Свалям напрежението и ми е уютно в нас така както се чувствам в момента...

"Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта.

Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена.

Ние алкохолиците сме мъже и жени, загърбили способноста да контролират пиенето си. Знаем, че никoй истински алкохолик никога не е в състояние да възстанови този контрол. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали - обикновено кратки - неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да се контролираме, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Всички до един сме убедени, че алкохолиците от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава..."

гл.ІІІ от Анонимни Алкохолици -"Още за алкохолизма"

...............................................................................................................................

"Надявам се, че никoй няма да приеме, че нашите откровени признания са проява на лош тон. Надявам се, че много мъже и жени алкохолици, които отчаяно се нуждаят от помощ, ще видят тези страници и вярваме, че само пълното разкриване на самите нас и нашите проблеми може да ги убеди да кажат:

“Да, аз съм като тях; аз също трябва да се сдобия с това, което те притежават.”......................

гл. ІІ от Анонимни Алкохолици-"Има изход"

...................................................................................................................................

Здравей,Еми.

Те не ме познаваш-аз само съм те чувал на онлайн-сбирка
и съм чел постовете ти преди две години,но от известно време като погледна в дира,виждам нещо,което ми е доста познато от преди близо дванадесет години,когато бях на 32:

Бях спрял да пия алкохол и с лекарска помощ, и медикаменти успях да издържа да не пия близо две години.За да бъда точен спрях февруари,а почнах да пия декември на по-следващата година и се събраха над 22 месеца без глътка алкохол.След като изпих "само една бира" за начало,за една седмица стигнах на 500 гр.- ракия,а в следващите ДЕСЕТ ГОДИНИ-до 2006 г. така стремглаво се забивах към поредното Дъно,че си е Чудо,че сега съм жив да споделя това.
Шест години след това загубих брака си.
После тръгнах по болниците,като два пъти лежах от алкохолен хепатит,веднъж от остър панкреатит.Три пъти бях в алкохолна кома.Осем пъти бях в отрезвителното в града ни,стигнах и до психоболницта,паднах на главата си от високо върху бетона.
И нито веднъж през това време не си помислях,че няма да мога да спра да пия,"когато аз си поискам",и разбира се не спирах да пия.
Доста пъти мислех как да сложа край на този Кошмар,който не само не свършваше,но ставаше все по-Черен и дори на моменти сам се питах дали това е наистина, и си мислех,че като се събудя това ще е най-накрая зад гърба ми,...но уви-нямаше край.Свободното падане продължи до тогава,докато при мен дойде човек от Анонимни Алкохолици и това ми помогна да пиша това в момента,вместо да съм накъде другаде или дори в друго измерение......