|
Здравей,аз съм на 44 години и съм алкохолик от безнадеждния тип/по докторско определение/.
Почнах да пия още на 14 години,като поемах доста големи количества алкохол и дори се гордеех с това и бързо навлязох в "този занаят".Ожених се на 19 години докато бях в казармата и на 20 и се роди първият син,а на 21 години спрях за пръв път алкохола за една година докато бях там.След първите седем-осем месеца се чувствах "превъзходно"/физически и психически/,но след тази една година,към нейния край за пръв път се появиха разни депресии и неврози и тн.
Като се уволних продължих плахо да си пия и продължих да пия и да не прави впечатление,че не пия "като другите",защото почти винаги се напивах като почнех да пия.Докато го правех аз съвсем "основателно" си мислех,че и другите се напиват и в това няма нищо лошо,а след като се напиех после си казвах,че следващият път няма да се напия толкова много,а ще спра навреме..
Не само,че винаги се напивах като почнех да пия,но и стана така,че ставаше дори по-зле от предишното препиване,но аз все си мислех,че "следващият път няма да е така".Това продължи доста години,като почнах все по-често да пия и все по-често да се напивам,и по едно време на 24 години за пръв път посетих спешен кабинет след едно препиване и ми изписах някакви хапове за успокоение и....оттогава почнаха редовните ми посещения по психиатри.
Някъде по това време един познат-психиатър ми каза,че ще стана алкохолик,ако продължа да пия,а за питах сега дали съм такъв и като ми бе отговорено отрицателно аз продължих да си пия,но "вече имах едно наум"-че може да стана алкохолик,което си бе най-голямата простотия,защото аз още на 17 години съм си бил вече оформен алкохолик.На тая възраст си спомням,че пиех ракия с разредител "вишновка",а на прибиране паднах на площадката пред нас и добре,че съседите позвънили сутринта у дома,за да ме приберат и спасят родителите ми.
После като тръгнах вече по психиатри и психолози,вече е било късно за каквато и да е човешка помощ,но това беше налице и това и ме лекуваха,а аз след всяка "терапия" и всяко упорито "лечение" на неизлечимата болест-Алкохолизъм ставах доста учудващо по-зле и още по-зле.Веднъж моята психиатърка ме предупреди,че ако не спра да пия,като също пия и лекарства,променящи съзнанието,има голяма вероятност да стана "резистентен" към цяла група хапове,променящи съзнанието,но и това не ме спря да продължа да пия,да спирам да пия,да пия хапове,да не пия хапове и отново да пия и това продължи около 23 години.Смятам,че от 21 годишната си възраст това бе основното ми занимание-опити да контролирам пиенето си-пиене,спиране,почване,"контрол на изпитото количество" и тн.
На 30 години спрях за около две години,без никакъв алкохол,но отново с лекарска помощ и после като пропих,АДА се отвори с още по-голяма сила.На 38 години,жена ми се принуди да ме изостави,защото вече Болестта просто бе неудържима и само аз не забелязвах това и не исках да приема,че не съм като другите.Но всъщност е нямало друг избор,защото никой и нищо не можеше да ми предложи за да спра да пия и да заживея щастливо без дрога и алкохол.
На 39 години вече имах направех картон в отрезвителното,бях лежал два пъти от хепатит,три пъти бях в алкохолна кома,веднъж бях от остър панкреатит,лежах в психо-болницата с идеята,че там "ще ме излекуват",но....нищо не можеше де спре падението ми в Бездната на Алкохола.Доста пъти мислех как да се самоубия и превех плахи опити,но явно доста се и страхувах да го направя,но пък сигурно е имало и защо да оживея след всичко това.
През 2006 година,след един пореден запой /и то при положение,че бях със сериозна черепно-мозъчна травма/ аз се разхождах из килията на отрезвителното и виждайки,че просто умирам почнах да се моля каквото се сетя.Докато го правех в главата ми влезе образа на един мъж,с когото се запознахме у един психолог-водещ на една група,занимаващ се с "проблемите на алкохолизма".На следващият ден се оказа,че точно този познат ми помогна,когато бях на път да се хвърля от терасата,да нараня майка си,или просто да полудея,без значение дали знам или не знам,че съм алкохолик.
След няколко месеца по Програмата на Анонимни Алкохолици дръпнах напред,но си помислих,че съм повече от когото и да е мой събрат-алкохолик и се отдръпнах от АА и от хората,които ми помагаха за да остана трезвен.След още няколко месеца размотаване в една "терапевтична група" се върнах обратно в АА и ......се запих,след една година и две седмици без капка алкохол и с това си доказах,че за 30 години пиене и за над 23 години в напразни опити да спра да пия,нямаше нищо,което да ма спре да не започна отново,след като съм спрял да пия...
Относно полиневропатията не съм специалист,но помня колко напразни пари съм дал за различни лекарства за възстановяване от този "бонус" към алкохолизма,като след всеки пореден запой нещата с краката и ръцете ми ставаха все по-зле,но и това със сигурност не успя да не накара да спра да пия за дълго време.
Мога да ти препоръчам добър невролог за полиневропатията,която се спира на даден етап от развитие,а за основното свое зоболяване-Алкохолизъм, аз намерих своето Лекарство-Братството Анонимни Алкохолици и духовната Програма на АА-"Дванадесет стъпки и Дванадесет традиции".
По себе си видях,че като лекувах каквото и да било от "бонусите на алкохолизма", това бе все едно"да си лекувам мазола на единия крак,докато в същото време съм болен от двустранна бронхопневмония"......
Желая ти успех с полиневропатията и дано Проблема ти с алкохола,не е като моята Неизлечима,Смъртоносна, и Прогресираща Болест-Алкохолизъм.
Благодаря ти,за възможността да споделя за себе си, тук и сега.
Бъдете здрави,приятели и нека Бог ни дари с още 24 часа трезвеност.
Бъди себе си.
|
Re: Полиневропатия [re: мapaдapk]
