Здрасти polymer, аз също в един момент започнах да усещам че нещо става с мен. Както и ти пишеш и моя социален живот се променяше, отначало по-леко и тогава си мислех, че просто съм си такъв. Не че имам проблем, а просто мога да пия повече от другите и понеже въпреки алкохола си вършех работата, реших че всичко си ми е наред и като реша просто ще намаля пиенето и толкоз.

Някак си неусетно за мен нещата се промениха. И сега не съм сигурен кога съм минал границата и дали изобщо е имало някаква ясно изразена граница. Но в един момент почна да ми става "по-добре" да си остана в къщи и да си пия и уж да си правя каквото ми харесва. Накрая станах като затворник. Пиене в къщи и 5-6 пъти дневно разходка до магазините около нас. Обикалях 4-5 магазина та да не знаят продавачките колко пиене купувам на ден. А то хич не си личеше.

Иначе доста преди това и аз след повече пиене си имах тежък махмурлук, повръщах си и май всичко си ми беше като при другите хора. Само дето те пиеха по едно, а аз по 3-4-ри.

Щом си забелязала, че нещо се случва с начина ти на живот, по-добре не се крий от себе си и не се самоуспокоявай, както правех аз. Прочети книгите и сама ще можеш да прецениш как да постъпиш. Хората се плашат от думата алкохолик и някои са готови да се борят със зъби и нокти да доказват че не са такива та докато стигнат до лудниците. Няма смисъл от това. По-добре човек да е наясно със себе си и тогава ще може да се бори с проблема си и да живее като нормален човек без алкохол.