Малко ми става тъжно,като виждам какво се случва.С тоя начин на отношение едва ли АА ще намери сериозна поддръжка сред хората,свързани по един или друг начин с алкохолизма.Ще ти обърна внимание само на две твърдения,които в осноата си са дълбоко неверни.Не знам кого искат да убедят по тоя начин.

На първо място,че алкохоликът не изпитвал удоволствие от пиенето.Това е само по време на сутрешна абстиненция,в десет процента от случаите.В останалото време изпитва удоволстви и желание,което не може да бъде сравнено с нищо друго.Точно центровете на удоволствието в мозъка са най-силно засегнати от злоупотребата.Това,че алкохоликът се чувства зле,ако не пие,нали говори точно за това:че не изпитва удоволствие без алкохол.

И второ,че терапевтичинят подход,бил видите ли теоретичен, а пък тоя на АА практичен.А нещата са точно обратно.Доколкото се запознах,в книгите на анонимните алкохолици има безкрайни абстрактни изисквания,които нямат нищо общо с алксохолизма.Докато един терапевтичен подход е прагматичен,той не се изгражда теоретично,той следва опита, точно на базата на опита се формира общата концепция - разговори с алкохолици,изследвания,наблюдения,проби-грешки като навсякъде, за да се отсее най-работещото и да се обобщи.

А освен това излиза,че всички в основата си нормални хора с тежък проблем,ходещи при психолог или терапевт,са пропаднали полуидиоти,чакащи да им бъде подхвърлено захарче.

След такива твърдения прецени сама за какво става дума.