|
Здравейте!
Поздравявам всички потребители на този подфорум за смелостта, отделянето на време за публикуване на интересни статии и материали, за желанието да се помогне. Предварително се извинявам за дългото писание. За тези, които няма да пожелаят да четат обясненията ми по-долу, съобщавам, че
В Добрич възобновява работата си групата за взаимопомощ, водена от Станимир Христов, сбирките са всеки вторник от 17 часа, в сряда и четвъртък от 14 до 17 часа – консултации.
Адресът е Добрич, ул. “Цар Иван Асен” 2 , храм “Света Троица”.
Лице за контакт: Станимир Христов, 0884273310, 058 848371
Той ме помоли да дам тази информация, тъй като няма все още достъп до Интернет. Това му предстои, той съвсем скоро ще се включи сам и ще разкаже доста интересни неща, ще сподели опита си , ще публикува статии, преведени от немски и т.н.
Реших все пак да се представя.
Аз се казвам Мария Няголова, от Добрич, работя като клиничен психолог и психотерапевт в Психодиспансера, имам и частна психотерапевтична практика /метод – психодрама/. Работила съм и в Държавна болница – Карвуна, където в продължение на 3 години бях водещ на терапевтична група на зависими към алкохола. Постепенно с времето приоритетите ми се изместиха повече към фамилна работа работата с деца, и, честно казано, отбягвах да се захващам с този проблем...признавам си, че е доста трудна и много често водеща до чувство за безсилие работа. Още повече, че в нашата държава се извършва “на парче”, няма структури, които да се допълват в работата си по този проблем.
Един ден, лятото на 2007 година, ме потърси Станимир, който си беше дошъл от Германия, където години наред се е борил със зависимостта си, минавайки през всички възможни институции и групи. Бях поразена от страхотната организация за работа с такива хора там. От детокса, през мотивационните групи, терапевтичните групи, работата в общността с групите за взаимопомощ. Той ми е разказвал, че има безкрайно много видове групи, всеки сам избира тази, където се чувства най-добре. Вместо обаче да се окуража, че и тук може да се направи такава организация, в мен възникнаха по-скоро много основателни, за съжаление, съмнения, че в България това няма да се случи...поне не скоро. В нашата болница се приемат пациенти за детокс, след това няма къде да ги насочим, амбулаторните психиатри ги лекуват, но често е чисто медикаментозно. Нямат подкрепа в общността, няма центрове, няма групи.
Станимир пое нелеката задача да постави началото. Помогнахме, колкото можахме, имахме проблеми, борихме се да получим помещение от Общината, това се случи, но се оказа, че не успяхме да намерим финансиране за плащането на наема.
Станимир се свърза с човека, който стои зад ника – puvpav, благодарение на него, както и на отец Стоян от храма “Света Троица”, групата отново разполага с помещение.
Отдавна надничам във вашия форум, доста често чета, и тук, както и във всички групи, си има динамика...противоречия, защо АА, защо само АА...според мен няма смисъл от спорове, след като целта е една и съща. Прочетох доста неща за АА, нямах представа, че има такива противоречия между различните подходи. Знаех за групата в София и толкова. Аз съм психодраматист, обучавана съм специално във воденето на различни видове групи. Това, което искам да кажа е, че принципите на груповата работа, динамиката на груповия процес, лидерствето, са основни и са характерни за всички видове групи, независимо каква концепция имат. Така че няма нищо ново под слънцето. Някои са АА, други са само групи за взаимопомощ, с правила, основните от които се предлагат от водещия, допълват се от участниците и в крайна сметка се приемат за конкретната група в зависимост от желанието и принципите на хората. В България очевидно най-голяма активност и популярност на този етап имат анонимните групи с 12-те стъпки. Така се е случило. В Добрич се случва това, че ще има друг вид група, теоретично и практически взаимствана от подобни групи в Германия. Тя е отворена, участието е доброволно, има правило да не се дават оценки, да не се коментира личността, да се спазва конфиденциалност, да се споделят чувства, да не се дават съвети...Смисълът на групите и първичната цел е тоталното въздържане от алкохола, стигане до познанието за безсилие срещу алкохола, намиране на морална подкрепа, от която се нуждае човек да преодолее чувството си за вина и срам, подкрепа в социални роли и дейности, характерни за независимия живот.
Основните принципи на групите, които води Станимир:
1. Анонимност
2. Всеки е добре дошъл такъв, какъвто е. Никой не бива да бъде критикуван.
3. Да не се дават съвети. Никой не трябва да казва на някого какво да прави, кое е правилно или погрешно. Недопустими са сравнения между себе си другите.
За да има конструктивни дискусии, е необходимо да се избягват следните теми:
2. Религия
1. Клюкарстване по адрес на другите, демонстриране на авторитет /никой няма право да командва другите, да показва авторитет и да дава наставления – това би имало сериозни последици за хармонията в групата
2. Политика
Благодаря на тези, които изчетоха всичко това. Моята роля и ролята на службата, в която работя, ще бъде на този етап информационна и мотивационна. Станимир превежда много немска литература, ще му помагаме да я разпространява, ще информираме общо практикуващите лекари, ще даваме информация на всички, които проявяват интерес.
[image] http://lilypie.com/days/041215/0/24/0/+2/.png [/image]
|
група за взаимопомощ в Добрич
