-Значи човек не може да живее без другите?
-Зависи какво смяташ, че трябва да изживееш във всеки момент, и кои са другите във всеки момент.


Един човек пътувал много. Посетил стотици знайни и незнайни страни в живота си.
Едно от пътуванията, за които си спомнял най често, било краткото му пребиваване в Страната на дългите лъжици. Озовал се той на границата и съвсем случайно: по пътя от Увиландия за Параис имало малко отклонение към споменатата страна. И понеже обичал експериментите, поел по този път. Лъкатушещото шосе го отвело до огромна самотна къща. Като приближил до нея, забелязал, че сградата сякаш била от две пристроики: западно крило и източно крило. Паркирал колата си и отишъл до къщата. На вратата имало надпис, който гласял:

СТРАНА НА ДЪЛГИТЕ ЛЪЖИЦИ
В ТАЗИ МАЛКА СТРАНА ИМА САМО ДВЕ СТАИ НАРЕЧЕНИ ЧЕРНА И БЯЛА. ЗА ДА Я ОБИКОЛИТЕ ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕТЕ ПО КОРИДОРА И КАТО СТИГНЕТЕ ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА, ДА ЗАВИЕТЕ НАДЯСНО, АКО ИСКАТЕ ДА ПОСЕТИТЕ ЧЕРНАТА СТАЯ, ИЛИ НАЛЯВО, АКО ИСКАДЕ ДА ВИДИТЕ БЯЛАТА СТАЯ.

Мъжът тръгнал по коридора и случайно завил първо надясно. Друго коридор, дълъг петдесетина метра, водел към огромна врата. Още с първите крачки той дочул воплите и стоновете, идващи от Черната стая.
За миг виковете и стенаниято го накарали да се поколебае, но той решил да продължи напред. Стигнал до вратата, отворил я и влязъл.
Около огромна маса били насядали стотици хора. Всредата на масата стояли най-отбраните гозби, които човек може да си представи, и въпреки че всички имали по една лъжица, за да стигнат до блюдото в центъра на масата, те умирали от глад! Причината за това била, че лъжиците- два пъти по-дълги от ръцете им, били вързани за китките им. По този начин всички можели да си вземат от храната, но никой не можел да я поднесе към устата си.
Положението било толкова отчайващо и виковете така сърцераздирателни, че мъжът се обърнал кръгом и побягнал.
Върнал се в централната част и поел по коридора вляво, към Бялата стая. Той бил съвсем същият като първия и водел към подобна врата. Единствената разлика била в това, че по него не се чували вопли и стонове. Като стигнал до вратата, пътникът натиснал дръжката и влязъл в стаята.
И тук стотици хора седели около една маса като онази в Черната стая. В средата и също стояли отбрани гозби и всички имали по една дълга лъжица, вързана за китката им.
Но тук никой не стенел и не ридаел. Никой не умирал от глад, защото си подавали храна един на друг!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите