Медиците смятат, че раздвоението на личността е психическо заболяване при което, под влияние на емоционален шок или други причини, хармоничната цялост на човешкото "АЗ" се разбива, подобно на кристална структура, на отделни фрагменти, като линията на счупване става по най-уязвимите "участъци" на психиката. Такъв уязвим "участък" могат да станат например, нереализираните амбиции, дълго потисканите желания и т. н.

Тогава обикновеният човек, у когото съвсем мирно са съществували, в равновесие, такива черти като оптимизъм и песимизъм, щедрост и егоизъм, любов към природата и потребност от комфорт, - този човек изведнъж се превръща в конгломерат от няколко отделни компонента на самия себе си, всеки един от тях – независим от своя антагонист.

Любопитно е и това, че втората (или третата и т. н.) личност може доста дълго да се "крие" вътре в човешкото "АЗ" без да се проявява, т. е. да е, в един вид, "латентно" състояние. Тя се проявява съвсем неочаквано – в случай на особено стечение на обстоятелствата, стрес, нервен шок и т. н.

Иначе казано, получава се така, че няколко личности могат да имат едно и също ДНК, а даже и едно и също тяло! Защо ли толкова се различават техните нравствени характеристики, способности, симпатии и т. н.? Означава ли това, че вътре в едно и също тяло съжителстват и няколко различни души? Къде тогава е тяхната обител? /i]

Още по темата - в chudesa.net