|
Приятели,
да си подадем ръце за по-щастлив, свободен и достоен живот!
"Анонимни Алкохолици" е сдружение между мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето.
* Няма такси или вноски за членуване в АА; ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения.
* АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи.
* Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост.
A.A.Grapevine
Здравей,Албена.
Това тук не е сайта на Анонимни Алкохолици,но повечето от тези,които пишем тук сме членове на Анонимни Алкохолици,като с това въобще не претендирам,че някой с нещо задължава когото и да е,да прави каквото и да е.Като казвам това го казвам от себе си,защото съм доста корава кратуна и въобще не обичам някой да ми "дава тон в живота".
Започнах да пия отрано и пиех доста яко,без да плащам никаква цена в страдания и загуби на какво ли не и така си продължих доста години,като въобще не обръщах внимание,че нещо с пиенето ми не е нормално.
Като почвах да пия ми беше приятно от този ефект,който се появяваше след една две чашки алкохол,но лошото винаги беше това,че почни никога не спирах след тези чаши,а продължавах да пия и почти винаги се напивах.Тогава не обръщах внимание но това защото и "другите пиеха яко,и другите се напиваха като мен".Това беше така,но отново не знаех,че има разлика между мен и "нормалните пиячи".След време като тръгнах по психиатри,психо терапевти,екстрасенси,йоги и по какво ли не още,моя психиатър ме каза,че може да стана алкохолик и аз съвсем сериозно почнах да "се лекувам",но след това винаги пропивах отново.Това продължи доста години,като сменях какви ли не лекари и лекарства,променящи съзнанието.В крайна сметка стана така,че не само не изчезна Болестта ми-Алкохолизъм,но се вързах здраво и към лекарства,променящи съзнанието.
След като не успях да спра да пия,без отново да почна без значение след колко време без алкохол,бившата ми жена ме остави.След това стана още по-страшно,защото почнах да пия с дни и то все по-често и за все по-дълго време като вече почти не пропусках месец да не вляза в запой.Вследствие на това няколко пъти постъпвах в болницата-било то в алкохолна кома,било то в разни отделения за хепатит,панкреатит.Доста пъти бях в отрезвителното в града ни и винаги си казвах :"НЯМА ПОВЕЧЕ!!!!!!!!!!"
Лошото беше,че освен,че го казвах,аз съвсем искрено си вярвах,че повече няма да посегна към алкохола и винаги посягах отново към него,без значение след колко време без капка алкохол в себе си.
Тогава не знаех и нямаше кой да ми обясни по най-простичкия начин,че моето тяло реагира различно от телата на другите хора,които пият и мога да спрат преди да са се напили до несвяст .Аз винаги съм се чудел на тях защо пият така без да се напиват и дори защо пият,като не се напиват-аз почти винаги се напивах,но и сам не знаех защо го правя.За мен този начин на пиене беше "съвсем нормален"-да пия и да се напивам.
От своите приятели,по себе си и от доста лекари,търсещи решение на проблема с алкохола се уверих,че когато вкарам какъвто и да е алкохол в тялото си нещо става с него,и аз не мога да не продължа да пия,без значение колко алкохол съм искал да изпия, и кога да спра да пия.
Безброй пъти почвах точно така да пия с пълната увереност,че ще спра преди да съм се налял като талпа,но винаги когато идваше ефекта от алкохола, ума ми просто "изключваше" и след това не знаех как отново съм се напил, и то с пълното желание да спра навреме.
Но това го разбрах след дълги години на напразни опити да се науча да пия,а после само да спра да пия,като нито едното,нито другото се получи и продължих да затъвам без никакви изгледи да се спра..
Преди известно време,когато вече щях да се трепя след един пореден запой,имах шанса при мен да дойде човек от Анонимни Алкохолици и благодарение на това,което почнах да правя, и правя сега съм в състояние да пиша този пост...
С това не искам да претендирам за нищо,а го споделям за себе си,защото споделянето е важна част от процеса на възстановяване от Алкохолизма.
Ще се радвам,ако мога да помогна поне на един мой събрат да види,че има Изход от това състояние на духа и на тялото, преди да е навлязъл в "Зоната на здрача".
Това е в общи линии,което ми е помогнало и в момента ме пази да не посягам към "Първата чаша",но освен това ми даде и такава Свобода,за която дори не бях и предполагал,че съществува.
Бъди здрава и трезвена,и ти пожелавам да направиш нещо за себе си.
Благодаря ти,че имах шанса да споделя това -тук и сега.
Бъди себе си.
|
Аз все още съм объркан.. [re: Aлбeнa H.]
