Сякаш носим на гърба си огромна войнишка раница, пълна с неприятни спомени от детството, свързани с обиди или разочарования. Двадесет или четиридесет години по-късно ни се случва дребна неприятност, която далечно ни напомня за нещо в торбата. Тогава сядаме, сваляме раницата от гърба си и изваждаме от там с нежна милувка, една по една, всяка рана и несправедливост от миналото. С огромно емоционално напрежение ние ги преживяваме отново, изчервяваме се от срам от преживени в детството конфузни ситуации, скърцаме със зъби от стария си гняв, припомняме си всяка дума от едновремешни кавги, потръпваме от почти забравен страх или притваряме очи от натежалите сълзи поради отдавна отминало любовно разочаровяание.

Това са екстремни случаи на неизживяно самосъжаление, познати на всеки, който някога ги е преживял и е искал да си поплаче за това. Същността е абсолютното самовглъбяване.
.....
Можем така да се самовглъбим, че да загубим връзка с останалия свят. Не е лесно да издържиш човек, реагиращ по такъв начин, освен ако не е малко, болно дете.
...

Трябва да излезем от самовглъбяването, добре и честно да се огледаме и да направим себеоценка. Само след като признаем самосъжалението като нещо реално, можем да започнем атаката си срещу него, само не с пиене, разбира се.
От голяма полза могат да ни бъдат приятелите, защото с тах можем да говорим открито.
...
Друго превъзходно оръжие е хуморът. Най-сърдечните изблици на смях на сбирки на АА възникват, когато някой член започне да разказва своите случаи на самосъжаление, а ние, слушащите, имаме усещането, че виждаме себе си в криво огледало.
Това сме ние, възрастни мъже и жени, объркани в емоционалната незрялост на деца.

Книгата Живот в трезвеност
Главата Предпазвайте се от самосъжаление