Събудих се обаче от мисъл, че никога повече не трябва и не мога да седна в горещ летен ден с чаша ледена бира и картофки. Сигурно звучи страшно тъпо, но това направо ми се струва невъзможно, натъжава ме и освен това, казвам ви го честно, не ми се вярва. И имам подозрения, че сигурно някой път ще опитам наистина не мога ли

Това си е така в началото както и другите неща които изживяваш.С времето нещата се променят и от НЕ ТРЯБВА да пия при мен вече е НЕ ИСКАМ да пия , НЯМАМ НУЖДА да пия.Всяко нещо с времето си.

Аз пия сериозно от около две години (може би година и половина точно). И виждам колко е пагубно това наливане. И се чудя и мая как е възможно, като чета истроиите, да се пие така, че и повече по 10, дори 20 години или повече? Как тези организми издържат на подобно кощунство, как продължават да функционират и да оцеляват?

Странно нещо е човешкия организъм , често издържа невероятно тровене.Аз дълго време не си признавах , че основния ми проблем е алкохола и аз съм алкохолик.Много време мина докато осъзная времето което реално пия и съм почнал да имам проблеми с това.Признах че алкохола ми е проблем но си мислех че това е само от няколко години, после пимисрих че е от първата осъзната криза или от 8 г , после разбрах че проблемите са почнали около 20 г назад.Самоз аблуждаването е много голямо при алкохолика.
Ех тази лоша дума "алкохолик".Колко страшна беше в началото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите