Re: Моля ви за съпричастност и да ми пишете / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

15 май
Мисъл за деня
В АА ние намерихме нова сила и покой от осъзнаването, че трябва да има Сила по-могъща от нас самите, която управлява вселената и която е на наша страна, когато живеем добър живот. Така че Програмата на АА реално няма край. Вие започвате чрез спиране на пиенето и продължавате отт там към много нови възможности за щастие и полезност.
Наистина ли се наслаждавам на пълните ползи на АА?

Медитация за деня
"Търсете първо Неговото царство и Неговата воля и всички тези неща ще ви се прибавят". Не трябва да търсим първо материалните неща, но да търсим първо духовните неща и материалните неща ще дойдат принас, докато честно работим за тях. Много хора търсят първо материалните неща и мислят, че те ще израстнат за познанието на духовните. Вие не можете едновременно да служите на Бог и на Мамон. Първото изискване за един изобилен живот са дуовните неща: честност, чистота, алтруистичност и любов. докато имате тези качества, количеството на материалните неща няма да има голямо значение за вас.

Молитва за деня
Моля се да мога да вложа повече усилия в достигането на духовни неща. Моля се да мога да не очаквам добри неща, преди да съм духовно подреден.

Е, не можах да измисля как да го преведа по-точно последното словосъчетание. Материалното преди духовното. Винаги това е било на първо място в живота ми. Мислел съм, че от някакви материални атрибути идва спокойствието, стабилността, увереността. Това си е цяла философия, която може успешно да се отстоява логически. Не се учудвам, когато някой казва, че трябва да си достави определени вещества в мозъка, от които зависи да се чувства добре. Цял живот от тази гледна точка си доставях разни работи. В търсене на спокойствие, смелост, увереност, сила, стабилност, хладнокръвие, енергия, сън. Винаги ми идва онази приказка за мишката, която вълшебникът последователно превръщал в котка, вълк и накрая тигър. Но мишцицата винаги изтръпвала при срещата с котката и винаги побягвала от страх и дори в тялото на тигър се опитала да се набута в малката дупчица. Материално и от външна страна всичко е в ред. От това по-добре няма накъде. Тяло на тигър. Ноооо.
Първо трябваше да се възстановим духовно и едва тогава можем да се възстановим умствено и физически. Пълна и основна психическа промяна. Така казва доктор Силкуърт. Там нещо е сбъркано, там са причините и условията, които избиват в симптома пиене на алкохол. Слагане на маски, слагане на тигрови кожи.
Физическата страна на болестта. Какво облекчение, когато проумях защо като почна да пия и не мога да спра. Защо моите познати и приятели пийваха по едно и спираха. Или цяла вечер увъртаха един малък джин с люспи лед. А аз почвах с намерение да ударя едно или две и пак се докарвах до същото дередже като снощи. Да не знам къде съм, какво съм направил, защо пак стана така. Една шибана безнадеждност и въртене в кръг. Този път няма да е така. Откъде да знам, че не съм като другите хора, колкото и да изглеждам като тях. Че има нещо в моето тяло, което поражда една необяснима особеност - щом вкарам алкохол, се получава една непреодолима реакция - жажда за още и още. И тука волята няма намеса. Както няма намеса волята, щом ми се развали стомаха и ме подгони рядкото щастие. Лично аз се зарадвах неимоверно, щом разбрах най-накрая защо не мога да пия като другите. Защо не мога да контролирам алкохола и да му се наслаждавам. Ако успеех да се стискам цяла вечер на петдесет грама, ми беше отвратително гадно. Преминех ли петдесетте грама, вече се наслаждавах, но нямаше контрол. Не можех да задържа в точката на наслаждението и вече нищо не можеше да ме спре да наливам до откат.
Как като дете съм гледал фамилията да играе хора, ухилени до ушите, приятно замаяни, със зачервени бузки и бляскащи очи. Да се носят майтапи и забавлението да изпълва поляната, механата или стаята. Без значение. Ето го спокойствието, ето го забавлението. Всичко минава през чашата. Ще дойде и моят ред да порасна и да се забавлявам. Да се отпусна. Да ми изчезнат неудобствата, да бъда голям и силен, да не ми трепери сърчицето, да не ми пресъхва устата, да не пелтеча, да не ми се завива свят, да мога да отида до тези непознати, красиви и страшни момичета и да говоря свободно с тях. Да пускам майтапи и да ги разсмивам, но не да ми се смеят на моята непохватност и неадекватност.
И това всичкото си дойде на мястото, щом почнах да пия. Станах голям. Собственикът на караваната седна на моята маса да си говорим като големите. Бях надянал тигровата кожа. Намерих силата. Добавих си материални някакви елементи. Най-накрая сигурност, най-накрая достойнство, най-накрая спокойствие, най-накрая и секс. Намерих панацеята и философският камък. Чисто и просто. Но се оказа, че хич не е толкова просто и хич не е толкова чисто. Алкохолик съм, но дали знам какво означава това.
Дълго време ми трябваше да загрея, че съм завършен алкохолик, след толкова години пиене. Тази реакция на тялото ми се беше развила непреодолимо. Мозъкът ми вече не можеше да живее без ефекта на алкохола. Почти нищо съществено не можех да направя трезвен. Не си спомням да съм бил трезвен в продължение на почти единадесет години. Никакви спирания за повече от четиридесет дни и то най-много двукратно. Безконечни напразни опити да намалявам, контролирам, мешам, да пия само бира, да пия само вино. Ето идват избори и си припомням последният си бирен експеримент, преди разбера какво означава физическата страна на болестта алкохолизъм. Как се дърпам да бия едно момче, което лепи плакати посред нощ. Защото нарушава изборният закон. Или как се осъзнавам в колата да карам посред нощ, на дълги, в насрещното. Забавно. Как не съм изтрепал една кола хора, просто вече ми е ясно. Бог ме е пазил, но вече трябва сам да направя нещо.
Поредните заклевания, че никога повече няма да пия. Никога повече през живота си! Край! И повечето пъти още същият следобед - опс. Само една бира бе! Една ракийка преди вечерята. И давай наново.
Умствената част на болестта - този път няма да е като вчера. И хопс - още една чашка. Само една чашка. И айде наново.
Душевната страна на болестта - стотиците форми на страхове, самозаблуди, себелюбие и самосъжаление, които ме гонят и ме мъчат. И нищо не е в състояние да ми даде покой за по-дълго време. Отново търся магическият ефект на нещо материално, което ще ми даде достатъчно сигурност, смелост, увереност, покой, сън, почивка, отмора, смисъл. Някакво ново хоби. Фестон бод. Мач от шампионската лига. Хубав филм, който преди години би ми дарил два часа разтуха. Защо вече не ми харесва и това? Разходка из природата. Защо не виждам нищо хубаво? Преди години съм се радвал на дървета, на треви и съм виждал красиви работи? Защо няма вече нищо красиво? Защо се прецаках? Нищо не става от мене. Преебах си живота отвсякъде. Срам ме е да се покажа навънка. Няма да отида на тази покана. Какво да отговоря на братовчедите като ме питат какво става с мене, как съм. Не става номера. Нещо не е наред. Защо ме гледат така тези?
Духовна, умствена и физическа болест. Трисъставна, трикомпонентна. Коварна, объркваща и всемогъща. Невъзможността да спра да пия, колкото и големи да са потребностите и желанията ми за това. Невъзможността да въведа някакъв ред в хаотичния си живот. Разпердушинен като от ураган.
Този въпрос си има духовен отговор. Духовната програма на анонимните алкохолици.
Трябва да изчезвам на работа. Ще карам двама събратя с мене и ще си направим сбирка за тридесет километра.
Моля се за още двадесет и четири трезви часа за всички нас. И тасартир - радвам се, че се появи тук. От този форум започнах преди две години, осем месеца и седемнадесет дни да се възстановявам от болестта алкохолизъм. Тук намерих възстановил се алкохолик, от това безнадеждно състояние на тялото и ума. Тук потърсих помощ и разбрах, че има Програма за възстановяване от болестта алкохолизъм. Щом за мене бе възможно това да се случи, всеки може.