Помогни си сам,да ти помогне и Господ.. / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

"моля ви, разкажете как е било при вас, как сте спрели, как с те се чувствали, отшумяват ли неразположенията, успели ли сте да го скриете, има ли сте паник-атаки и как сте се справили с тях без алкохола (аз заради тях се пропих всъщност). Какво сте правили в безсънните нощи, с треперенето, с гаденето, с нервните изблици?
Юли и август ще съм си в София и обезателно ще идвам на сбирки. Но дотогава трябва да оцелея някак и да скрия болестта си.
Много ви благодаря предварително. Наистина имам нужда.
(имам си една виртуална приятелка от вас, надявам се на ми се обиди, че съм писала, знам, че всичко се повтаря, но като виждам, че не сме само двете, а има и още и пишат конкретно на мен мисля, че ще ми помогне). Извинявам се, ако съм ви досадила, но просто ми се плаче от безсилие..."

Здравей,мила госпожо.

Радвам се,че мога да споделя за себе си,като така се надявам на още малко "аванс" пред Болестта алкохолизъм,от която разбрах,че съм болен преди доста години-преди близо 19,но това не ми попречи да стигна до състоянието,в което много,ама много не ми се живееше-много повече,отколкото да съм жив и едва тогава да имам късмета да получа Посланието на Анонимни Алкохолици,което ми спаси живота и го пази до днес след последния ми запой.
Виждам,че се интересуваш живо от това дали някой е имал такива "паник атаки" и аз не знам това дали може да се нарече така,но помня,че още на 22 години почнаха разните симптоми на алкохолизма,но тогава лекарите "ми лекуваха мазола на единия крак,като в това време съм бил болен от пневмония".
Иначе като става дума за страхове аз имам доста спомени от това постоянно и до болка познато чувство още от дете,дори вчера на сбирката споделих с мои събратя,че аз така живеех докато не открих "своя приятел-Алкохола и нещата се подредиха"..
Като малък се завивах през глава под одеялото,защото почти винаги разни страхотии се въртяха в главата ми.На училище си бях и затворен,и срамежлив,и доста объркан-просто "не се вписвах в пейзажа",което години по-късно се оказа една от проявите на болестта-алкохолизъм,но както споделих това го разбрах едва когато бях на път да превъртя или да се махна от тоя неспирен Кошмар ден и нощ в последните ми години на пиянство.
Почнах да пия още като ученик като по този начин намерих това,което винаги съм нямал-"самочувствие,сигурност,свобода при контактите с мъже и жени" и въобще се влюбих в алкохола,но не знаех една "МАЛКА ПОДРОБНОСТ"-това,че като вкарам в тялото си какъвто и да е алкохол,в каквото и да е количество, моето тяло реагира неадекватно като телата на нормалните хора около мен.Това не го виждах,а и нямаше кой да ми го обясни,тъй като преди доста години моя психиатър ми каза с усмивка,че съм "потенциален алкохолик",но това с нищо не ми попречи след поредното лечение да продължа да се свличам надолу и надолу.Това продължи до скоро и само Късмета ми ми помогна да видя с Божията помощ чрез Анонимни Алкохолици,че аз не съм като другите и никога няма да стана като другите,но вече бе късно сам да направя каквото и да е, защото Болестта вече бе доста прогресирала и нямаше връщане обратно в свете на живите....
Това е за физическата страна на Болестта, която се изразява доста просто в това,че моето тяло е сбъркано по рождение и когато пийна дори едно малко с идеята да спра,тялото ми реагира така,че се появява една НЕУТОЛИМА ЖАЖДА за още и още алкохол и така до не знам кога-при мен в последните години беше до умиране и пълна безпомощност.Оказа се,че това е проявата на вид алергия на тялото ми,която с течение на годините прогресира и е необратима,но вече след като бях здраво вързан към алкохола, просто не можех да живея дълго време без него.
Като стана дума за страхове и "паник-атаки" си спомням своите реакции когато трябваше да спирам да пия-аз просто не исках да спра да пия за да не преминавам отново през УЖАСИТЕ на абстиненцията,които след всяко запиване ставаха все по-големи, и по-големи и към края вече ме водеха натам да свърша със себе си.Беше ми непоносимо това,че съм стигнал дотук след като не бях такъв човек преди години , имах доста Шансове в живота,които напълно проиграх с алкохола..

Постоянно ми бе набивано в главата "колко съм слабохарактерен,безволеви,несериозен,лигльо" и тн,което ме караше постоянно да се чувствам "ВИНОВЕН",че след като винаги спирах да пия,искрено исках повече да не пия,вярвах си ,че "НИКОГА повече няма да пия" , АБСОЛЮТНО ВИНАГИ СЛЕД ТОВА - без значение след колко време, отново почвах да пия....

Точно това е объркващата страна на Алкохолизма-невъзможността да оставя алкохола настрана,колкото и много да искам да го оставя, и да се опитвам да го направя.
Иначе страховете ми с годините нарастваха и ми бяха поставяни различни психо-диагнози като първоначално "страхова невроза",после "паническо разстройство", "афективна психоза",после не знам още какво си ,но истинската диагноза ми бе поставена преди повече от две години,когато психиатърката,при която отидох след поредния ми запой, ми каза съвсем "нормално" в очите:
"Ти вече имаш и физиономията на ХРОНИЧЕН АЛКОХОЛИК",което само по себе си звучеше доста страшно, и аз тогава съвсем искрено и доста притеснен я попитах:"Какво мога да направя?Има ли някакъв изход?",на което тя съвсем човешки ми отговори,че може и да се оправя,но трябва да спра да пия,в което тя не вярва и си бе права за това,тъй като ме познава от доста години на "лечение" на тази Неизлечима и Прогресираща,и Смъртоносна болест-Алкохолизъм..
Когато щях да се трепя преди повече от две години, имах шанса да получа Посланието на Анонимни Алкохолици от човек правещ Програмата на АА и това ми спаси живота от сигурна смърт,но тогава не оцених сериозността на болестта, и с отделянето ми от Анонимни Алкохолици,след допускане на доста грешки и след една година без алкохол, се запих и едва не умрях.С това за пореден път сам се уверих,че за мен няма човешка сила,която да ме върне в света на живите и само с действията си по тази простичка Програма на АА, със спонсор по нея, и със свои събратя желаещи да достигнат трезвеност мога да се надявам на трезвеност ден по ден.
Само така виждам по себе си как след време страховете ми намаляват и с помощта на Бог,както Го разбирам се радвам все повече на живота си без алкохол,без дрога и без лекарства променящи съзнанието ми, малко повече от година след последния ми запой.За моята трезвеност е важно да споделям това,което е било и което става сега с мен, и затова съм ти благодарен за шанса да споделя това тук и сега.
Като допълнение на споделеното мога да кажа,че това,което ме спаси да не умра и да не полудея след последния ми дълъг запой бе това,че още на първия си ден без алкохол отидох на АА сбирка в града ни-треперещ,едва стоящ на краката си в страшна абстиненция,като след няколко дни захвърлих и"другата патерица- хапове,променящи съзнанието" и оттам насетне се оставих в ръцете на Бог и Анонимни Алкохолици.Сега много по-малко ми пука кой,какво ще мисли за мен и за болестта ми-за мен е важно да я приема, и да правя каквото мога по Програмата на АА за да се радвам на живота си в трезвеност и въобще да живея без дрога и без алкохол.

Благодаря ти и ти пожелавам успех в Борбата с Цар Алкохол.
Бъди здрава и трезва,приятелко, и нека Бог да е с теб и дома ти.
Бъдете здрави и трезвени,приятели още 24 часа.
Благодаря Ви,че Ви има.