Най-лесен.. / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

"Молете се заедно с мен моля ви да запазя семейството си и да осъзная колко съм безсилен пред алкохола.Но и да осъзная че силата е само и единственно с мен и трябва да направя всичко възможно за да променя живота си за добро и да свърши веднъж завинаги този кошмар.А и да ви питам какви билки и лекарства има в бг против алкохол и лечение от зависимост.Как искам никога да я нямах тази жажда за алкохол.Ако знаете сайтове откъдето мога да поръчам билки,препарати или инжекции с които да знам че няма връщане назад към алкохола,моля ви се дайте ми линк или адреси и телефон.Благодаря ви братя и сестри зависими,нека силата бъде с вас.Съзидателната сила да останем трезви в името на нашето и на околните ни добруване!!!Позсдрави Берген,Норвегия."

Здравей,приятелю.
Аз съм алкохолик от България от един не много голям град в България и пия от доста години.Започнах да пия още от 14 годишна възраст,а сега съм на 44 години.През тия 30 години първо се радвах на пиеното,защото то ми даваше всичко,което нямах-смелост,решителност,единство с хора,с жени и въобще ми даваше сили да живея и това бе доскоро.Тогава въобще си нямах и на идея,че става дума за сериозна болест-душевна,умствена и физическа,която се развива с годините и е освен това неизлечима,както всяка една алергия.
Още от ученик като пиех го правех без да си мисля защо като почна .да пия,все се напивах,но и това не ми правеше впечатление,защото "всички,които пият се напиват"-така си мислех тогава без да знам за какво става въпрос.Семеен бях повече от 19 години,като на 19 години се ожених с идеята,ча като го направя"ще си намеря живота",но не стана както я мислех,а продължих да си пия и да затъвам надолу в Бездната на Алкохола..
Имам двама сина/слава Богу/,които сега са добре,но в последните години като се разделихме с жена ми,те не искаха дори да ме виждат,защото аз не бях за гледане.Спомням си как веднъж на Рождения дена на малкия си син му честитих сутринта и с идеята,че до вечерта няма да се напия "до безпаметност" аз се напих до несвяст.След това като се извинявах на сина си той ме "успокои",че не му е за пръв път и вече е свикнал на това.Като заговорих за семейство аз имах добро семейство,на което доста хора завиждаха,но го загубих.Най-гадното при болестта е,че само аз не виждах накъде се бях запътил толкова упорито, като преди повече от двайсет години тръгнах по психиатри,психолози,екстрасенси и какво ли още не,само и само за да се махне този Ужас от главата ми,но нито Ужаса се махна,нито престанах да пия,а след какъвто и да е период без алкохол,винаги се връщах към бутилката.Сам не можех да проумея какво става с мен,тъй като всеки път казвах,че вече спирам и "никога повече",а след няколко дни или месеци,дори и години , отново се забивах надолу и надолу и въобще ставаше все по-страшно с всяко поредно запиване.
Освен лекарства,променящи съзнанието помня,че пих няколко месеца и хапове,при които ако пия алкохол съм аут,но и това не ми попречи да пропия отново в комбина с хаповете.Това е най-характерното за алкохолизма-невъзможността да оставя алкохола настрана,колкото и големи да са потребностите или желанието ми да го направя.Така живях години подред,като при това вече не ми пукаше колко ще живея,кога ще умра-за мен понятието "Живот" вече нямаше никакъв смисъл поради постоянното въртене в Зверски кръг от пиене,спиране,страдания,въздържание,отново пиене,отново спиране,отново старадния,отново,отново .......и така докато имах шанса при мен да дойде човек от Анонимни Алкохолици и с помощта му успях да се изправя и да тръгна напред.През първата си година без алкохол допуснах доста грешки,като основната ми бе,че се отделих от АА и се опитвах сам да правя някаква си "програма на АА".Отново търсих човешка помощ за това "Нечовешко заболяване" каквото е алкохолизма и като резултат на тия опити след една година,и две седмици се запих за 33 дни и едва не умрях и не полудях след тоя запой.Спаси ме единствено отиването ми още на първия ден без алкохол на АА сбирка в града ни и захващането на яка работа по Програмата на АА за своята трезвеност ден по ден.
Сега се опитвам да правя каквото трябва,така както трябва и с хора,искащи да достигнат постоянна трезвеност ден по ден,като споделянето е важна част от моето собствено възстановяване,което доскоро не разбирах.
Все по-ясно виждам,че не е важно колко "разбирам или зная Програмата на АА," а как и колко упорито действам по тази Програма,която ми дава живот и Свобода ден по ден.

Благодаря ти,за възможността да споделя за себе си и ти пожелавам успех в търсенето на своя Път на трезвеността.
Бъди здрав и трезвен,приятелю, и Бог да пази теб и дома ти.