Как можеш да бъдеш полезна на този човек ли? Ами, мисля си, като разговаряш с него, и постепенно се стигне до преживяното от него. Смятам, че и той има нужда да сподели с някого това, което го измъчва, и ако ти му покажеш, че може да ти се довери, смятай, че си го спечелила.



На Великден минах да му занеса козунак и яйца и пак си говорихме.Не знам с какво съм спечелила доверието му. Имам чувството че пред всеки би се изприказвал, за да чуе собствения си вътрешен глас повече, отколкото да чуе чуждо мнение.Но почни с всяка негова мисъл аз не съм съгласна , и се терзая-да му кажа ли моето мнение, което може да го нарани или да си мълча.Но въпреки това започвам да го чувствам като близък приятел.
Той ми разказа ,че като се оженил, отишъл да живее при жена си и нейните близки.Много я обичал, също и децата. Но родата на жена му били от голямото добрутро, а той обикновен бояджия. Дядо му бил професор, шуреят му на висока длъжност.
Явно се е чувствал подтиснат в тяхната среда, имал е чувство за малоценност. Били му направили животът ад, изгонили го. И затова се развел.
Не му повярвах, че теса му направили животът ад, по-скоро той си го е направил като се е подценявал. Но не му го казах, защото няма да ме разбере. Казах му:Пфу, ама че на идиоти си попаднал. Да те подценяват само защото си бояджия, ате професори. Всяка професия е достойна.
Казах му това ,което искаше да чуе.

Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо

Редактирано от Bидa на 23.04.09 09:32.