|
|
| Тема |
 Обидих човека |
|
| Автор |
Bидa () |
|
| Публикувано | 18.04.09 10:04 |
|
|
|
Вчера както се разхождах с бебето в парка, ме спря един мъж и ми каза здравей. В първия момент не можах да го позная ,толкова се беше променил. После се сетих,че това е същия човек,който ни боядиса къщата преди две-три години. Попитах го как е, да не е болен и той започна да ми разказва. Получил инфаркт, бил в кома, направили му няколко бай -паса.Точно в каква последователност е станало, не разбрах. Малко объркано разказваше. Ама то тва станало ,защото много пиел, каза той. Ей така го констатира .Изглежда беше много самотен и имаше нужда да сподели, а аз имам вид на търпелив слушател, разполагащ с безкрайно време. Или просто си убиваше времето. Е , съжалявам че ти се е случило това, много лошо, нещо такова се опитах да кажа със съчувствен тон. А той, как!? ,аз се радвам, че съм жив. И аз се радвам, че си жив и се радвам, че и аз съм жива. Я виж какво хубаво време се е отворило, опитах се да отклоня темата от алкохолизма, много деликатна тема, не за паркове и градинки.
Но ми стана интересен и го попитах сега повече ли цени живота и времето си. Не ми отговори нищо смислено, от което аз останах неудовлетворена. Защото аз пък имам нужда от разговори с помъдряли хора. После пък го попитах, трябваше ли да стигне до инфаркт, за да се сети да спре пиенето.
Пак не ми отговори. Май го обидих. Май прекалено директни ми бяха въпросите?
Просто споделям, защото ми е тежко, че обидих човека. А не исках.
И затова днес го потърсих, обиколих квартала и го намерих в едно кафене да си пие кафето и го попитах как е. Покани ме да седна и си поговорихме.
Мисля си как мога да бъда полезна на този човек? Изглежда ми много нещастен.
Щастлива мама съм на трима
Митя , Дани и Бебо
| |
| |
| 
|
|
