Старият Елиаху бил коленичил край финиковите палми в един оазис, скътан в най-отдалечените крайща на пустинята.
До оазиса се приближил да напой камилите си неговият съсед Хаким-заможен търговец, и видял как Елиаху, плувнал в пот, като че копае в пясъка.
-Как е старче?Мир на душата ти.
-И на твоята.-отвърнал Елиаху и продължил да копае.
-Какво правиш тук в тая жега с лопата в ръце?
-Садя.-отвърнал старецът.
-Какво садиш, Елиаху?
-Фурми-рекъл той и посочил палмовата горичка край него.
-Фурми-повторил съседа му. И притворил очи като човек, който приема най-голямата глупост на света с разбиране.-Мозъкът ти е заврял от жегата, скъпи друже. Ела, остави това и да идем да пийнем нещо в палатката.
-Не, трябва да довърша саденето. После, ако искаш, ще пийнем...
-Кажи ми старче, на колко си години?
-Не знам...На шейсет, на седемдесет, осемдесет...Не знам забравил съм. Но какво значение има?
-Виж, друже. На фурмите им трябват повече от петдесет години да израстат и чак когато станат големи палми, могат да дадат плод. Знаеш, че не ти желая злото. Дано живееш сто години, но нали разбираш, че трудно ще дочакаш реколта от нещо, което садиш сега. Остави всичко и ела с мен.
-Слушай, Хаким. Аз ядох фурмите, посадени от другиго, който също не е смятал, че ще яде от тях. Садя днес, за да могат утре други да ядат фурмите, които съм посадил...И дори това да е само в чест на онзи непознат мъж, си струва да си свърша работата.
-Добър урок ми даде, Елиаху. Нека ти се отплатя с торбичка монети за поуката, която ми даде днес.- И като казал това, Хаким пуснал в ръката на стареца една кожена торбичка.
-Благодаря ти за монетите, приятелю. Виждаш ли какво става понякога: Предсказваш ми, че няма да дочакам реколтата от това, което садя. И като че имаше право, ала виж, още не съм свършил със саденето-и вече спечелих торба монети и признателността на един приятел.
-Мъдроста ти ме изумява , старче. Това е вторият голям урок, който ми даваш днес, и той може би е по-ценен от първия. Позволи ми да ти се отплатя и за него с още една торбичка с монети.
-А понякога става така- продължил старецът. И протегнал ръка, гледайки двете торбички с монети.-Садих и не чаках реколта, но още преди да съм свършил, спечелих не една, а две нагриди.
-Стига толкоз, старче. Стига си говорил. Боя се, че ако продължиш да ме поучаваш, цалото състояние няма да ми стигне, за да ти се отплатя...

Редактирано от koceto22 на 17.04.09 00:54.