Често пъти когато споделям за себе си, все се чувствам някак си неразбран.Сега имам същото усещане и затова прочетох поста си още няколко пъти,но виждам все едно и също,което се опитах да споделя-за това,което ми помогна да оживея.
Не искам да давам съвет на никой,защото аз не обичам да приемам съвети от никой и затова просто ще се опитам да повторя това,което написах в предния си пост в отговор на писмото Ви:

Нищо не успя да ме спре да не влизам отново и отново в поредното "спиране и почване" на пиенето, и само за няколко години вече се намирах на дъното като там си пълзях като водолаз,без никакъв изглед за измъкване от това положение.
Точно когато щях да се трепя,имах шанса да получа Посланието на Анонимни Алкохолици,от човек от АА,което ми спаси живота и го пази досега.След поредица от доста грешки и отделянето ми от АА, след година и повече се запих и едва не умрях.Сега се опитвам да работя Програмата на Анонимни Алкохолици,описана в книгата Анонимни Алкохолици със спонсор по тази Програма и се надявам на трезвост ден по ден.

Преди време доста пъти съм си задавал въпроса дали не съм прекалено "директен,нетолерантен,невъзпитан и дори груб" като говоря истината за своето заболяване,което е толкова смъртоносно,както всяка една смъртоносна болест.Сега вече не обръщам внимание на това кой какво ще си мисли или говори за това,което споделям за себе си,защото само така някой,който може да има "проблем" като моя и на моите събратя, може да се замисли и да пожелае да стори нещо за себе си,докато е още време.Не искам да описвам подробно своите премеждия и падения,преди да получа помощ,но доста хора биха могли да избегнат това преди да са отворили вратата на АДА....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите